18 июл. 2009 г., 13:27
2 мин за четене
В живота си човек се изправя пред много трудности.
Великият Могал
Аз съм Индия. Хималаите пазят границите ми, Ганг е свидетел на моята непорочност. От зората на времето съм приятел на Мрака и Светлината. Тези мраморни сгради казват на света: - деспоти ме ограбваха и унищожаваха, доброжелатели ме превъзнасяха, глупаци ме оковаваха. Сред тези, които ме обичаха, имаше един мъж на име Агбар, той ме обичаше, надмогнал разделението от вярвания и традиции.
Учеше хората да обичат ближния и ме бе прегърнал завинаги. Днес всяко кътче на императорския дворец може да разкаже за отминалите дни.
Далеч от удобствата на великолепния си дворец, в тази знойна пустиня, вървейки бос по изгарящия пясък, е Агбар Велики. Очите му са пълни с отчаяние, защото все още не е видял усмихнато лице на свой потомък. Агбар ще се поклони пред светия отшелник, шейк Селим, с надеждата, че ако чуе молитвите му, Бог ще дари Агбар със син. От целия дворцов керван, само Агбар се закле да ходи пеш. Накрая достигна целта си. И ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация