8.
Емир Саид гледаше с интерес през прозореца на лимузината. От година не беше идвал в Балабан Шехир, както се наричаше столицата на някогашната българска територия...
Сега вече градът приличаше на истински ислямски град – строяха се сгради в източен стил, виждаха се готови джамии /а още повече вече възвисяваха стени/, по улицата се срещаше нормалното за мюсюлманите население – мъже с чалми, кепита, леки фесове, жени в чадри или фереджета...
Нейде в пространството между тротоара и платното, свели глави, заболи поглед в земята, приведени във вечен поклон, се движеха оставените да живеят гяури... Все пак, нямаше как правоверните сами да вършат всичко – нека има достатъчно роби...
Е, Саид за тая година успя да заведе при райските порти хиляди, десетки хиляди новообърнати в правата вяра.
Не караше наред – помнеше, че има голям избор, че трябва да мисли кого приема в редиците на воините на Аллаха, че трябва новите правоверни да дават пример на гяурите и привличат още и още...
Някои селища п ...