Всеки, който не познава манталитета на селянина и не отчита спецификата на различната среда в която живее, а счита за достатъчно да противопостави своята коректност срещу първичното му недоверие, то той е обречен… Селянина не се радва, когато някой пръкне около него, напротив: все едно му е бръкнал… в джоба. Той не вярва на никого, него всички го лъжат – най-сетне, той си остава такъв, независимо от различните обстоятелства…
Вместо, да възнаградя доброто старание, след като се убедя в него, решавам да постъпя нестандартно – давам в аванс доверие, като по този начин регистрирам моето предразположение и добро желание за съвместна работа! Сиреч: плащам двойни заплати на овчарите, за да си гледат добросъвестно работата – макар да съм вътре с разходите, силно се надявам да дойде времето, когато ще компенсирам…
Въпреки този предварителен жест, още на вторият месец, забелязвам нехайно отношение към задължения, а след месец-два и желание за напускане… Безотговорна жестокост е да зарежеш жива с ...