През онова горещо и незабравимо лято на 1968-ма както всяка година бяхме на селскостопанска бригада. С моите съученици от десети клас беряхме малини, на къра край софийското шосе. И изведнъж един от учителите ми съобщи поверително, че съм избрана за делегат на предстощия IX Световен младежки фестивал „За солидарност, мир и дружба“. Зарадвах се, въпреки че в онзи момент не бях в състояние да осъзная точно защо и в какво ми предстоеше да участвам ... Скоро ме извикаха в Ловеч ... За нас, делегатите, бяха ушити чудесни костюми - семпли и в битов стил. За жените - пола и болеро от бял лен и набрана отпред розова копринена блузка. Колие от старинни наши монети прихващаше леко болерото, а бели лачени обувки на висок ток завършваха красивия тоалет. Мечта за бедното селско момиче ... Помня, че в осми клас бях със скъсани обувки и едва дочаках моят баща със закъснялата си заплата да ми купи нови. Сигурно и братята ми тогава са се нуждаели. И дали, само от обувки ... Освен, че пробвахме костюмит ...