ФИЛОСОФИЯ МЕЖДУ ЛЕХИТЕ
Ангел изправи гръб, подпря се на мотиката сред лехата и се заслуша в нежната мелодия на цигулката. Тя идваше от отворения прозорец на съседската къща, спускаше се меко и сякаш докосваше всяко стръкче тревичкаи листенце. Нежността на музиката проникваше в чувствителната му душа.
- Ангеле, ти какво се заплесна? - викна жена му. - Хайде размърдай се, че работата нас чака.
- Спри малко да отдъхнем. Чуй каква музика звучи. Класика.
- Я стига се превъзнася. Погледни тук колко трева си оставил непрекопанакрай стъблата. Работа ли сме дошли да вършим или да слушаме концерт? Ами че, копай и си слушай класиката, кой ти пречи?
- Така не мога да изпитам удоволствие, не мога да се потопя в нея.
- Ама и ти си един...
Ангел с примирение се залови за копанта, без да разбере какъв точно е. Знаеше, че сега жена му ще говори дълго и нищо няма да я спре, докато съсипе напълно доброто му настроение.
- Свири си момчето - продължава да мърмори Сия. - Изкарва си прехраната със свирня, по ...