*Написаното е вдъхновено от филма "Фонтанът"*

Дойде финалната зима. Дойде осъждана и тиха, дойде. Красотата угасва бавно. Мисълта спира. Сълзите прегарят. Сега тя съществуваше само в неговата памет. Лежейки в леглото му, прекрасна като разцъфващо цвете. Сътворена в сън... чакаше го на края на тунела. Опита се той да проговори, да се доближи, да прозре.
Снегът се стопи, дойде светлината. С нея тя бавно си отиде.
Някой ден щеше да се върне... за него.
Смъртта прекланя се пред вечния живот.