Ranrozar (Стойчо Станев)
662 19739
6 февр. 2025 г., 12:51

Фрагментарни опити 

  Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
73 5 16
1 мин за четене

                    

                      ***

Има ли по-освежително пътуване:

от раждането към любовта?

 

                       ***

 

Учеха ни да вярваме безпрекословно. 

По силата на инерцията все още се 

стараем ученолюбиво.

 

                        ***

 

От физиономията на лесно спечеленото 

доверие лъха фалшиво доволство 

и опиянчена радост. 

 

                       ***

 

Изкуството е вечно изпитание за търсещите. 

 

                       ***

 

Любопитството е нашето детство. 

Загубим ли въпросите на детството:

навлизаме в лабиринта на обречените.

 

                       ***

 

Стремежът към тишината е цел на 

Великата вечност,сътворена от любовта 

на Божественото.

 

                       ***

 

Помиряването със смъртта настъпва 

в смирението на опита.Опитът ни дарява

увереност и спокойствие. 

 

 

 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за хубавите думи,оценката и поздравите,Ангел!
  • Всичко е казано от теб и от коментиращите!!!Поздрави,Стойчо!!!
  • Благодаря, Петя_Ап!
  • И на мен ми харесаха. Особено номер 3.
  • "На война, като на война!",приемам предизвикателството, Пепи!😊
    Благодаря за пожеланията, Живко!
    Благодаря за Любими,Елка!
  • Здравей Стойчо! Наистина съм впечатлен! Тези сентенции са явен плод на натрупан жизнен опит. Или както сам казваш: ,, Изкуството е вечно изпитание за търсещите!" Продължавай да търсиш.
  • Ръкавицата е хвърлена! 😀
  • Благодаря за хубавите думи и оценката, Младен!
  • Великолепни сентенции поднасяш, Стойчо. Поздравявам те!
    Само истински мъдрец може да стигне до толкова изчистени формулировки.
    Силно съм впечатлен. Ще си позволя да цитирам:

    "Любопитството е нашето детство.
    Загубим ли въпросите на детството:
    навлизаме в лабиринта на обречените."
  • Благодаря за коментара, Пепи!
    Звучи нескромно,но приемам да потвърдя далновидното ти заключение...😉
    Благодаря за доверието и поздравите,приеми моите приятелски такива, Георги!🙂
  • Учеха ни да вярваме безпрекословно.
    По силата на инерцията все още се
    стараем ученолюбиво.
    ___
    По моите скромни критерии тази мисъл най ми изпъква.
    Поздравявам те.
  • Стойчо - човек може с времето да се промени като отношение в поведението и реакциите си към околните и случващото се, но не и в своята същност.
    Изненада ли се, че и тогава си бил умен и мъдър?
  • Пепи,благодаря за философския анализ на първия фрагментарен опит!
    Днес реших да отворя записаното в тетрадката преди повече от две десетилетия.Нали технологията на "отлежаване" в литературата е подобна като при производството на вино?😉
  • по 1. - точно!
    Раждаме се с безусловната любов. И целият ни живот е откриване на нови пътища в тази безкрайна вселена любов, която и до днес е необхватна за науката.
    Поздравления за всичките!
  • Благодаря за Любими,Живко, Процес и Миночка!
  • Страхотни мисли, Стойчо, много ме впечатли! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??