Една вечер, докато чаках на спирката, до мен седна млада и красива жена. Дали имаше и 30 години?! Беше облечена с официален костюм и бяла риза, с коса прибрана на кок и прилежен грим.
- Каква класа, какво ли работи? -зачудих се.
Любопитство ми надделя над срама и реших да я попитам.
- Добър вечер, много добре изглеждате! Да не би да сте адвокат?
- Добър вечер, и вие също! Не, лека жена съм! - отвърна любезно тя, а отговорът ѝ ме срази. Не смеех да питам повече, но тя продължи.
- Прибирам се от Бирмингам, от новия си съпруг. Като гледам, май ви стана интересно, да ви разкажа?
В началото, естествено отказах, но тя настоя и накрая се съгласих.
- Казвам се Рая, на 28 години съм. Интересно ви е защо казах, че работя лека жена, не, не съм проститутка, работя в банка. Като дете имах проблем с килограмите и момчета все ми се подиграваха, а и баща ми все го нямаше, та явно съм развила някакво странно възприятие за отношенията с мъжете. На 17 вече изглеждах добре, стараех се, диети, спорт, грим ...