Разкльовкаха се мисирките и а-а, а-а, оратата под черницата да разтурят! Ама чевръстата баба Драганица затопурка с бастунчето си и скоро се върна с пълна престилка ронена царевица.
- Кльо-кльо-кльо – нА ви, бабините, клъвнете си, па млъкнете, та и ние да си чуем приказката!
Когато живинките се поуспокоиха, тя доволно седна на пейката, до дружката си и рече:
- Ма, Генчовице, знаеш ли, че наш Кольо драндела си е купил. Вика, че щял да продаде магарето, пък и коня и с туй чудо нивата си щял да оре. Луд чиляк, ма!
- Не се вика драндела, Драганице! Ей, че дип проста жена си, как пък не се научи да гълчиш! Туй, що Кольо го купи, се казва драндовак! – не се стърпя баба Генчовица.
- Като не знаете да гълчите, що не си мълчите! – ядоса се дядо Вельо, който бе омиткал половин българско, па и по чужбинско се чу, че бил ходил през последната война. – На туй, що Кольо го купи, му се вика трактор, а не драндела, ни драндовак!
- Тъй, тъй, тъй – гаче ли Кольо рече, че трактор си е купил от големия пан ...