Кабинет в техническо училище. По ученическите скамейки са насядали задочници, на които им предстои изпит. Едни са забили поглед в листите пред тях и пишат, други търсят помощ от тавана. Само седящият най - отпред е пълен непукис. Той нито води записки, нито гледа в тавана. Подпрял глава с ръка над празните листи, наблюдава комшията си как пренася с голяма скорост на белия лист пред него мислите си от главата.
В ъгъла са седнали членовете на изпитната комисия и тихичко разговарят. След час решават, че е време да се пристъпи към изпит. Преподавателката, седяща отдясно на председателя, отправя покана с тънкото си гласче:
- Който е готов, да заповяда!
Непокисът не чака втора покана. Скочи от мястото си, приближи се и седна пред комисията. Подаде на председателя билета с въпросите и изпитната книжка. Председателят първо погледна името в книжката:
,,- Карамфилов! Ха! Това е човекът, за който го помоли директорът, да удари едно рамо!"
Той затвори книжката, взе билета с въпросите и гледайки пр ...