Имало едно време едно самотно и объркано момиче. В един слънчев октомврийски ден, в препълнената с ентусиазирани академични съзнания зала, тя се чувстваше извън физическото! Трансцедентни мисли се лутаха свободно, а тялото беше приковано на скамейката! Мислеше за това какво са правили хората, без които някой не може днес, ден преди да го познават? Или всъщност какво правят хората, от които ще се нуждае безрезервно завинаги сега, а тя още не ги е срещнала? Дали си мислят за нея както тя за тях? Ще види ли всичките им бъдещи спомени при първото им ръкостискане? Надали! Но не може да няма особено усещане! Усещане, че се случва нещо важно! Тогава забеляза как някой я гледа втренчено, нахално втренчено! Толкова втренчено, че я върна в реалността. Явно беше впрегнал цялата си телепатия, защото всъщност не беше особено близо, а залата не беше особено празна, но тя го видя! Няма да ви кажа какво е усетила, няма да е интересно, но сами се досещате, че ще се познават…
Не спираше да я гледа и сле ...