Играта я започна малко, след като се роди. Сложиха пред него един светещ екран и с пръстче следваше пеперудки и зайчета. Носеше се весела музичка сякаш от камбанки. Всеки път щом докоснеше някоя от животинките се чуваше възторженото "браво" и политаха звездички, които падаха в една касичка. Заливаше се в буен смях и тупкаше с ръчички по екрана.
Мама и тати, много нямаха време, за да го гледат, защото и те пишеха на други екрани и на тях понякога им даваха звездички, но много по-малко.
Растеше и игрите ставаха все по-сложни. Трябваше да различава, от кое животно да се пази. Когато объркаше и приемеше някой хищник за приятел се чуваше гаден звук и част от звездичките изчезваха. Къде ли?! Просто изчезваха в нищото, от където бяха дошли и на екрана излизаше надпис "Върни се на същото ниво". И той започваше отново.
Следваха още по-сложни игри. Трябваше да се учи в различни боеве. Да побеждава с насилие другите, защото бяха врагове. Поне така му казваха в играта. На всяко следващо ниво, враг ...