Генезис
Произведение от няколко части
-
1117 2 8Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
-
1382 2 6Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
-
1415 2 5Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
-
1337 2 5Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро подаващо се под разкъсания посивял парцал по тялото й. На мястото разцъфна карамфил сред другите - пресни и изсъхнали алени петна. Тя дори не трепна - поддържаше несмутимо монотонния си поход като в транс. Пепеляворусите й коси се стичаха покрай бледото изпито лице.
- Какво правиш тук, принцесо?
Резкия нахално насмешлив котешки глас я изтръгна от апатията и я замести с тревога.
Пред нея стоеше зашеметяваща фигура - качена на висок лачен ток, с изкусителни извивки на богиня-войн леещи се под черна велурена рокля. Лицето й бе издялана слонова кост сред виещи се кървави къдрици.
- Аз.. Не знам... Къде съм всъщност? - тази неочаквана среща започна да пробужда закърнялото й съзнание. Едва сега осъзна своята обърканост, за която нехаеше толкова дълго.
- Ела с мен. - заповеден, властен тон, кънтящ като удар на желязо в желязо.
- Но.. Аз.. Не те познавам... - вериги стегнаха краката й - една, свършваща в ръката на Червенокосата, други две - с тежки оловни гюлета. - Чакай! Какво е това! - паниката в гласа й сякаш разведри изсеченото бяло лице.
- Тръгваме. - утопичната фигура на Богинята се понесе през пустошта сякаш дефилираща на подиум - токчетата неумолимо биеха по твърдата земя, трънаците й правеха път, отдръпвайки се в страни, а тя грациозно плаваше, придърпвайки с лекота металната верига. На края й се влачеше окаяната клетница - отчаяно опитвайки се да се справи с гюлетата.. Препъваше се, падаше, посиняваше и без това мръсното си изподрано тяло.. През задъхани ридания отправяше въпроси и молби към коравосърдечната си нова господарка, която несмутимо се усмихваше, доволна от зрелищния си поход.
Давеща се в отчаяние, със сетни сили, с блуждаещ поглед на сомнолентен пациент пред припадък, тя зърна пред себе си размитите очертания на голяма, рушаща се сива сграда. Класическо комунистическо панелно сдание, с изпочупени прозорци, падаща мазилка и на места дори срутени стени и висящи ламарини, обхванато в шепите на протягащи се нагоре бръшляни - сякаш спойката, предпазваща го от разпад.
- Къде сме? - отчаяно едва програчи тя.
- У дома. - озъби се самодоволно Господарката.
Застанаха на входа, Тя щракна с пръсти и се озоваха в мрачно влажно помещение с нисък таван, без прозорци, с няколко мъждукащи свещи по стените. Нямаше мебели - само един викториански стол с облегалка от черешова дърворездба и мека велурена седалка. Срещу него - дървена маса, вдигната под ъгъл, на която лежеше окована клетата русокоса робиня. По рамото й се спускаха червените букли на поробителката й, която бе облегнала глава до нейната, на един дъх разстояние, взряла се отблизо, с хичническа усмивка. Дългите й нокти нежно галеха изпитите страни и се заиграваха със сламените кичури.
- Миличкото ми уплашено момиченце... - гласът й лепнеше. - Идея си нямаш какво се случва с теб, нали сладурано? - мъркащ, лигав, подигравателен тон. Изкикоти се като малко дете, което е на път да свърши поредната пакост.
Прокара остър език по ръба на ухото, в което шепнеше, докато забиваше дълбоко ноктите си във врата й. Бързо се отдръпна, за да наблюдава едновременното изливане на кръв и крясък през учестеното от ужас дишане.
- Тук не можеш да умреш, безценна, с теб имаме мноого важна работа. - блестящо бялата усмивка изкриви мраморното лице в кръвожадна гримаса, а очите - черни бездни, изсмукващи вехнещото, обляно в сълзи лице насреща си.
- Тук сме, за да поработим... Върху теб! - този смях прокънтя жестоко в празната каменна кутия и се заби като бронзови копия в черепа на клетницата, трепереща като лист, вкопчил се в дървото си под напора на ураганен вятър...
Следва продължение...
© Доротея Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
😄😄😄😄 Мисля да си ги направя еталон тези двуеточия.. Носят едно.. По-особено настроение 😁
-
Тирамису, ти като пишеш в бележките си на телефона и публикуваш имаш по-малко печатни грешки в публикациите си отколкото аз като си предавах изпитните материали за Бакалавъра по Художествена Литература. Съвсем добре си хахахаха. :D
Интересно за многотчията, най-вече двуточията. Вкарва малко експериментално чувство в прозата, но пък и придава една специфична ранимост на главния герой. Ако беше демокрация авторството, бих гласувал да ги запазиш. :D -
Благодаря за изчерпателния анализ, Киро, радвам се, че ти харесва. Колкото до оформление и грешки, пиша всичко в 'бележки' на телефона, понеже нямам достъп до лаптоп и компютър, та редакцията е мъка - А за многоточията, така го усещам и така се излива 😊 Поздрави!
-
Първо почвам с комплиментите. Градиш интересни образи и картини и използваш ефективно отдалечената гледна точка в трето лице. Мога да си представя добре както и пейзажа, така и героите в произведението. Единствено ме сепна изведнъж появилата се сграда след като си описала безкрайна пустош, но на второ четене осъзнах, че внезапноста е преднамерена и показва силата на Богинята. Единствено епитета „комунистическа“ сякаш нарушава фентъзи атмосферата.
Трудно е да коментирам откъм оформление на прозата, тъй като знам, че сайтът не интерпретира добре командите за нови редове от уърд документи. Не съм писал сериозно на български от много време, така че не мога да кажа за пунктуацията нищо друго освен, има доста многоточия, и доста двуеточия? Любопитно ми е дали имат някаква артистична цел или са подсъзнателен авторски навик?
Тук таме има няколко клавиатурни грешки, ама е така, като нямаш пари за редактор и търпение да четеш собствените си неща с лупа по пет пъти да редактираш....
-
Радвам се че буди интерес, Марианка! Поздрави 😊
-
Радвам се на интереса ви 😊 Благодаря! А за абсурдите - тук са много, защото това е една абсурдна (не)реалност. 😁🧚♀️
-
Викториански стол сред руините на панелен блок сигурно изглежда много абсурдно Чакам продължението
-
Това е нещо ново и интересно. Като един голям фен на фентъзито, ще чакам развръзката.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
