ГЕРОЯТ  НА  НОВИЯ  ВЕК

         Изпускам го този век. Не мога. Не мога да го опиша. Не мога. Хората са отприщени, свободни, бляскави. Скоростта е бясна, хрумванията - невероятни. Възхищението ми е огромно. Като че ли някой за една нощ смени земята, хората, колите, животните дори. Полудяхме за секунди, пощуряхме за красивото. Устремихме се и го достигнахме.

Чудесно начало. Страхотно. Начало!

Цветовете ни са нови, телата ни са други, музиката е космическа. Подлудяващо е. Усещането – възможно най-човешко. Винаги ми е било интересно да чета за хора, живели в два века. Свършва старият, една крачка и хоп в новия. Винаги съм се питала как е ставало, какво са чувствали  тези хора, какво са вземали със себе си, на какво са се надявали. И когато сега се случи с мен, съм очарована. Страхотно начало. Добре дошъл, мой ХХI век. Трябваше да стигнем чак до теб, за да разберем, че сме си извоювали музиката. Бийтълсите, късите поли и без поли, дългите коси. Как стъпка по стъпка човечеството си постига целите и желанията... в теменужено. Първо войни, войни, религии и партии, строеве, сгради и стени. После мода, дрога, бира. После танкове. После, после свобода. После... Чувства,  красота и голота. И космос. И супер коли. И футбол. И техника всякаква. Невиждан прогрес. Нова раса ли е слязла на земята? Огромна хармония, някакво извънземно преливане на гласове и умове. Прекрасен век, изумена съм от теб! Добре дошъл! Питам него – Героя на новия век.

-          Защо напоследък думата Господ се заменя  с думата Висш  разум.

-          Не знам.

-          Не знаеш, че някъде там, тук, някъде отгоре над нас, има други хора, цивилизации. И те...

Той кима с глава.

-          Те ли награждават отличниците?

-          В какъв смисъл?

-          Както с холандците. Дадоха им да открият GSM-те и на ония паралии „Майкрософт” - компютрите.

Той пак кима.

-          А случайно не знаят ли, че на земята съществува една държава, наречена България?

-          Не знам.

-          Кажи им. Това секретно ли е?

Той се замисля, някак много сериозно, вглъбява се в себе си. И повече нито ме вижда, нито ме чува.

Стоя на прага и още се чудя какво да сложа в чантата си: истина и хляб, болка и молитва?

Благодаря на Мама.

Бягство в Интернет.

Кучета и СПИН.

Клониране на цялата Земя.

Морал и мъничко Война.

Ирония и нощно Осветление.

Какво?

                                                                         Стефка Галева гр. Сандански