В една гора накрай света живеели двама братя – Галин и Босил. Галин притежавал десет хектара горски масив и триетажна горска хижа, а Босил притежавал младежки пъпки - родителите им оставили цялото наследство на първородния Галин. В един момент това започнало да дразни пъпчасалият му брат.

- За какво са ти на теб имоти, като още не можеш да си обършеш сопола? – отговарял   Галин на брат си и си подсвирквал имотно. Босил ядно подсмръквал, стискал юмруци и чакал да дойде Видовден.

В гората живеела и чудно красивата девойка Гертруда. В тези горски дебри тя се криела от Шарл Перо, който имал намерение да я прати заедно с някакъв Хензел до някаква си къщичка с кокоши крак. След като не я открил, господин Перо си наточил перото и пратил с Хензел най-добрата приятелка на Гертруда – Гретел. Добрата Гертруда си живеела щастливо, всекидневно ухажвана от съседа си Галин. Босил също не бил равнодушен към нея, и тя отвръщала с пълна взаимност на симпатиите му. По-големият брат обаче смятал, че след като е по-голям и има имоти, е редно да получава всичко, което поиска. И така, той поискал Гертруда за своя жена.

- Гертруда, да си говорим честно: живеем откъснати от света, в този пущинак, ти си нямаш никого, а аз си имам Босил, но с него и без него... Какво ще кажеш да се оженим, да ми народиш дечица, и да ми бъдеш вярна до гроб?

“Тоя па, в едно изречение събра “сватба” и “гроб” - не без основание възкликнала наум Гертруда, и смело отговорила:

- Харесвам те, Галине, но повече харесвам брат ти. Ако ме поиска за жена, ще се омъжа за него. Ти си ми за краен случай.

Жегнат право в сърцето, Галин се прибрал бесен и повикал Босил:

- Братко (когато замислял нещо злокобно, винаги бил учтив) – болен съм от невярна болест: сутрин ми гори челото, по обед ми изгаря далака, а вечер имам разстройство. За да се излекувам, ми трябва корен от чучулигова смрадлика. Расте през пет планини в шеста, моля те, отиди да ми набереш малко, иначе си заминавам!

Добрият Босил възкликнал:

- А ако отида, ще ми припишеш ли третия етаж от хижата?

- Да, и долната част на ски шанцата ще ти припиша, само отиди. 

Босил нарамил търпение и тръгнал да снабдява брат си с илач извън клиничната пътека. След два часа ходене му просветнало, че ако Галин не оцелее, цялото наследство остава за него. Затова набрал някакви треви, наврял си ги в гащите да се посмачкат, след което се излегнал и заспал дълбок горски сън. След три дни станал, изтегнал се като котка на кахлена печка, извадил си тревите от задника и ги занесъл на Галин. Заварил го да ухажва Гертруда, а видът му съвсем не издавал болен човек.

- Ето, братко, ходих през пет планини в шеста, намерил чучулигова смардлика и ти я нося да се излекуваш.

Галин невярващо погледнал брат си, а Гертруда още повече се зарибила по безстрашния Босил, който заради брат си извършил такъв геройски марш на скок.

- Босиле, защо тази смрадлика смърди на говно? 

- Е ти на какво искаш, на чучулиги ли да смърди? – подхвърлил Босил, и зачакал брат си да се гътне. Гертруда останала очарована от остроумието му.

Галин се зарекъл при първа възможност да убие брат си. Но преди това искал да го унижи пред Гертруда.

- Босиле, вчера убих оная мечка, дето като я срещнахме, ти се подмокри от страх – помниш ли я?

- Как да не я помня, братко – дотогава не знаех, че можеш да се катериш толкова бързо по дървета. За три секунди кацна на короната на оня смърч – помниш ли го – и ме остави сам с мечката. Добре, че мечките не обичат миризмата на напикано,

че ако разчитах на теб...

Гертруда се подсмихнала и с трепет зачакала двата самеца да се хванат гуша за гуша заради нея. Което и станало: побеснелият Галин хванал брат си за гушата, повалил го на земята и започнал да го души. Босил видял бяла светлина, чул някакви гласове и тъкмо да премине през някаква странна порта сред облаците, Гертруда хлопнала Галин с тиган за палачинки.

- Айде стига сте се правили на мъже! Като ме искате и двамата, ще приложим друга тактика: ще избера онзи от вас, който отиде през шест планини в седма и ми донесе стрък лековита кукувича мащерка. И без да си я завирате в гащите - знам как мирише!

- Гертрудо, ама такова цвете няма, ма! – възкликнал Галин – то е все едно да ме пратиш за чучулигова смрадлика – и погледнал брат си многозначително.

- Има, Галине, има, ама не ви стиска да го потърсите. Забравих да ви кажа, плантацията от кукувичи мащерки я охранява един златен дракон, с ей такава опашка и ей такива криле. Ха сега да ви видя кой наистина ме иска!

Двамата братя безстрашно се отправили през шест планини в седмата. Падали, ставали, след два дни отдалеч дочули хъркането на дракона. Галин извадил меча си и казал:

- Босиле, и двамата знаем, че нямаш шанс и ще се напикаеш от страх, по-добре не ми се пречкай да убия дракона. Обещавам ти, че ще кръстя едното от децата си от Гертруда на твоето име.

- Както кажеш, братко – уж се съгласил Босил, и седнал на моравата да чака геройството на по-големия си брат. Но щом Галин ще изшмулил в шубрака в посока хъркащият дракон, Босил скочил пъргаво и го проследил. Видял, че Галин се приближава към дракона, вдига меча си, после се отказва, слага го в ножницата и отива да набере стрък кукувича мащерка под носа на заспалия пазач. Босил не можел да допусне това, така че се изкихал силно, драконът се събудил, видял Галин пред себе си и тозчас го направи на фламбе. Миризмата на изгоряла братова плът приятно погалила Босил по синусите, мисълта за триетажната хижа добила плътни очертания. Изведнъж драконът проговорил с човешки глас:

- Аман от герои! Много им е лесно да трепят дракони, докато спят! Как пък един не дойде да ме попита в очите може ли да си набере кукувича мащерка – с радост бих му дал. Вдругиден идват дебилите от изкупвателното дружество, и ще ми я вземат за жълти стотинки. Май най-добре да я изпепеля и да кажа, че е минала градушка.

  И драконът раззинал уста да си изпълни заканата. Хитрият Босил тозчас съобразил, изскочил иззад дървото и, подсвирквайки си, се престорил, че е за гъби. Драконът така се сепнал, че си глътнал и граматиката, и огъня.

- Кой си ти и за какво се бориш, страннико?! – избоботила драконовата уста, а надеждата за добра сделка изплувала през мътилката на мислите му.

- Аз съм Босил, тръгнал съм за гъби. Да знаете, драги драконе, наоколо да има кладница? Ще си я сготвя със спанак.

- Кладницата не става за ядене, страннико. За спанак препоръчвам кукувича мащерка – комбинацията е направо трепач.

- Окей, тогава да знаеш къде има такова растение – за първи път чувам?

- Точно пред теб, страннико. Евтино я давам – три лева букета. Става за чай, за подправка, за основно, за десерт... драконът така се увлякал, че за малко да я сложи и в рецептата за еклери по бургундски със сос патафри.

- Е, добре, ето ти шест лева на цяло, дай два стръка да пробвам!

Драконът с кеф замахнал с опашка, и цяла бала кукувича прежда кацнала в прегръдката на Босил.

- Късметлия си, страннико, днес има промоция: плащаш две, получаваш двеста. Хайде със здраве, че имам работа – трябва да измета пепелта от този юнак,  че ще имам гости.

Босил с радост напуснал лобното място на брат си, занесъл букета на Гертруда и тя се омъжила за него.

И аз бях там, и три дни ядох манджи със странен вкус на мащерка.