Добър човек беше Наско,добър ама глупав.То и глупоста му го утрепа,ама така го утрепа че и добротата му не му помогна.Удави се бай ти Наско като пале в чувал,щото и да плува не може,нали е глупав.Всичко почва от там дето попа в наше село реши да води търговията.Каза ми ти попа че ще е търговец и това е,няма мира от тогава.Та в една майска сутрин наш поп Неделчо реши да продава на комлука в съседния град две дисаги с морска сол.И нали бай ти Наско добъв ама глупав човек ,веднага си предложи услугите.Натовариха на едно пусто магаре двете дисаги и бай ти Наско от горе му и айде друм.Преди да тръгне Наско попа му рече изрично да не прехожда от стръмното на реката,нищо че пътя е по-къс,да не перхожда да не даде зян солта че и магарето.Тръгна човека верен другар на магарето и по ум толкова верен по пътя ама нали си е глупав решил да размишлява:
-Абе аз сега защо не мина от тука по стръмното че да стигна два дена по-рано у градския комлук ,че да продам солта и да спечеля време на наш поп..хем ...