Димитър Чакъров усети как косата на тила му се изправя от неизвестна опасност. Първоначално забави ход, но постепенно спря. Заслуша се. После се огледа. Нищо. Там, където уличните лампи хвърляха оранжеви отблясъци имаше единствено студ.
Затова той се загледа в сенките, където ъглите невидимо преминаваха един в друг. В началото не видя нищо, но бавно започна да свиква с тъмнината и различи очертанията на човешка фигура.
Движението не закъсня. Непознатият силует се приближаваше към Димитър и той не знаеше дали да се довери на инстинкта си да бяга или да задоволи любопитството си.
Не беше точно страх. Не и изненада. По-скоро огорчение. Безгранична скръб го заля, когато фигурата извади нещо блестящо и светкавично го заби на много необичайно място от тялото му. Вътрешната част от гънката, която се бразуваше между крака и туловището му.
Заболя го, но само за миг. След това всичко се проясни, възвърна краските си и сякаш нищо не се бе случило. Нападателят се отдалечи също така спокойно, както ...