-И това ако не е най-великият полицейски инспектор на всички времена!
Станислав Симеонов бавно се обърна по посока на познатия глас и изгледа преценяващо притежателя му отдолу нагоре.
-Добра вечер и на теб, втори най-велик! Какво търсиш в тая дупка по това време, Деляне?
-Че какво му е на кръчмето, бе Стани?
-Нещо не ми се връзваш ти тук. Винаги си предпочитал по-така местата. Като ония, в които ходи шеф ти.
-Ще кажеш, че твоят не ги обича. Да не сме кучета, че да приличаме на стопаните си?
-По-лошо. Дали сме си гъзовете под наем.
-Няма нищо лошо в това, да избереш по-добрия работодател.
-Ти ще седнеш ли най-сетне или ще ми висиш на главата? Така трезвен хич не си ми по вкуса. Приличаш на бившата ми. Само дето не си направил буквата „Ф“.
-Какво пиеш? Да те почерпя?
-Айде стига любезности! Какво искаш?
Делян Алексиев седна на масата на своя колега, огледа се предпазливо и извади бутилка с минерална вода от вътрешния джоб на якето си. Течността в нея имаше подозрително златист цвят. ...