"...- и аз съжалявам, задето не успяхме да го възпитаме добре.
-Добре ли, Вълкане? Ние отгледахме звяр в човешка кожа! Никога не съм предполагала, че е възможно да съществува същество като него. Той унищожи най-прекрасното, което имахме. Малкото ни цвете. Слънцето на дните ми. Откакто умря Мариана се проклинам. Проклета да съм, задето го родих и не го убих, след като ѝ причини онзи чудовищен ужас!
-Късно е за разкаяние. Трябваше още тогава да го предадем на Алексиев и Симеонов, вместо да ги изнудваме чрез семействата им. Нищо от това, което се случи после нямаше да го има. Вярно, че малко или много щяхме да пострадаме, но хората бързо забравят скандалите, когато са гладни. А не можеш да отречеш, че даваме хляб на половин България.
-Не е достатъчно. Знаеш ли колко косвени жертви на бизнеса ни изживяват дните си в неописуеми страдания? Можем да се опитваме колкото си щем да се правим на благотворители, но няма да успеем да им върнем отнетото. На онова момче, например. Даже не си спомням ...