-Щастлива ли си, детето ми?
Неочакваният въпрос ме извади от унеса ми. Напоследък се самовглъбявах доста често. Обикновено в компанията на членове от семейството на Чакърови. Чувствах се неудобно сред тях, а ме мъчеха десетки въпроси.
Къде е дъщерята на Чакърови? Защо всъщност са ме наели? Какви ли тайни крият още от мен и дали някога ще ми ги разкрият? Колко ще продължи целият този фарс?
Вечеряхме заедно. Цялата фамилия. Емилия и Вълкан, Димитър и Яна, Атанас и Мила. И аз. Ако можеше да се сложи заглавие на картинката, би било: "Посочете излишното." Отговорът е очевиден.
-Да, майко. Защо да не съм?
Няколко чифта очи ме изгледаха унищожително.
-Действително! Защо да не си? Всеки е радостен да намери мястото си. Да получи каквото заслужава...
-Яна иска да каже, че е изключително щастлива да е тук със семейството си и да допринася за неговата сплотеност.
Димитър беше стиснал устни, а зад тях зъбите му се вклиняваха едни в други. Болката добавяше свирепост в образа. Съпругата му леко му с ...