7 июл. 2010 г., 09:58

Глад 

  Проза » Эротическая
1326 0 7

Обличам се в топлината на тялото ù, докато тя попива с език последнити капки водка от гърдите ми... После тя стана и ме поведе в мрака, изваждайки ме от разсеяността ми, влязохме в изгубена пустиня... Тя за миг се спря, но аз я прегърнах и тя чу сърцето ми - познала ритъма му, спокойна като котка се отпусна  и така се изгубихме в телата си... Тя ме намери в дълбочината на очите ми, а аз я намерих на брега на мистерията и така чух крясъците на сърцето ù - там, вътре в нея... Под сянката на Любовта, като ритъмът ù ставаше все по-ускорен от екстаза на преплетените ни тела и нямаше край... Имаше само глад - духовен, който ни изгаряше отвътре и затова парещите ни сърца така жестоко се вплитат - хищниците на Страстта... Изтощени  и изпепелени, падайки в зимата, като два лебеда на дъното на съня - там, където е домът ни между живота и смъртта...
Слънцето ни събужда от зимната летаргия, като изгаря перата ни... Голи и полусъбудени се нахвърляме един в друг, за да утолим сутрешния си глад...

© Милен Пеев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси, Силвия!
  • Добър апетит! (усмивка + намигване)
  • Любовта е, над всичко!
  • Талантлив разказвач си!
    ПОЗДРАВИ!
    БЪДИ!
  • !!!Kрасиви и възвишени чувства, прекалено силно описание!!!
    "Имаше само глад - духовен, който ни изгаряше отвътре и затова парещите ни сърца така жестоко се вплитат - хищниците на Страстта"
  • И събуждайки се, наметнала розовия си плащ и далбоко пропита от аромата на розите си не ми се вярва, че излизам от тази вълшебна приказка и притваряйки очи се опитвам отново да се върна назад, там където си, където бяхме или където останахме, за да не свършва миража ни в горещата нощ и за да не спира сирената от сърцата ни...
  • Красив пожар е любовта...
    И от чувства...
    Хубаво написано - поздрави!
Предложения
: ??:??