Далеч от шума на едно средно голямо градче, на няколко километра от покрайнините му се намирала една обширна и гъста гора. Там гъмжало от живот. Имало всякакви горски животни, като започнем от най-малката буболечка и насекомо до най-големия горски звяр. Както в града, така и из цялата шир на гората си имало шеф - нещо като кмет. Горският кмет бил по-голям дори от вълците, глиганите и от всичко, което щъкало из гората. Той имал дълги остри нокти, по-здрави и от стомана, а зъбите остри като бръснач, които само с един удар може да те разкъсат. Козината му дълга и гъста, придаваща му величественост, а пред огромните му размери всички трепереха. Това беше огромната кафява мечка - Грабчо. Преди да стане голям, той бил мирен, любящ, мил и най-вече игрив, а след като пораснал и поел кметския пост на вече престарелия си вече баща Лаком, станал за една година дебел и тромав. Не че мечките са тромави, но бащата на Грабчо, Лаком му показал най-вкусното горско блюдо, което се пазело в дълбока тайна ...