Уважаеми поданици, това е недопустимо! – каза лъвът на годишното изборно събрание, и си среса гривата с гребен номер осем. – От половин час ви давам думата да предложите мой заместник на поста горски домоуправител, а вие седите и гледате в една точка!! В края на краищата, вашето бъдеще е във вашите ръце – да не мрънкате  утре, че за двадесет и четвърти път заемам поста! Ако някой иска да каже нещо, да го каже СЕГА!... или да замълчи завинаги – явно пак ще се венчавам за властта…

- Аз бих искал да предложа кандидат! – гласът беше толкова неочакван, че лъвът обърка гребен  номер осем с гребен номер три и за една бройка да си ощави гривата. Яростта го заля като цунами:

- Кой се обади там бе, кой, кой, кой, КООООЙ?!?!?!

Животните мълчаха – половината от страх, останалите дописваха завещанията си. Иззад един чепат пън изскочи скункса  и вирна предизвикателно опашка:

- Аз се обадих. Предлагам за твой заместник гепарда!

Стъписани от тази немислима проява на смелост, която в тяхната гора се наричаше глупост, животните се простиха мислено със своя доскоро толкова жизнен другар, а понастоящем… е,  да речем, че вече го виждаха труп: откакто свят светува, това беше първото прекословие към  лъва и леталният изход беше логичния завършек на тази нелепа ситуация. Лъвът изригна:

- И сега аз какво трябва да кажа?! “Заповядай, гепарде, да ти е честит новият пост!! След събранието мини към нас, да ти дам домовата книга!“ - когато се налага, той умееше да бъде саркастичен.

- Просто мисля, че и на нас, и на теб ни трябва малко разнообразие! – продължи да кандидатства за лъвското меню скункса. – Шефският пост изморява, изхабява и в крайна сметка никой няма полза от това.

- Значи смяташ, че аз съм изхабен, изморен и трябва да си тръгна, само защото на теб ти се е приискало разнообразие?!? – лъвът огледа тълпата, която пресилено се засмя. (В някои моменти дори изнудената подкрепа е нещо.) – Добре, за да ти докажа, че съм демократ  (тук угодническият смях премина в естествен), обявявам избори: още сега вие, тук, пред мен, ще гласувате с вдигане на крак, лапа, опашка или крило. И така, кой е „за“ гепардът да стане горски домоуправител на мое място?  

Много от тварите вдигнаха каквото имат за вдигане.

- Такааа… един, два, триии… Краен резултат – три гласа „за“, предложението се отхвърля.

- А на мен ми се струва, че са поне 100 – изцеди последните остатъци смелост от себе си скунксът, но лъвският поглед го убеди, че прекалява с правата си. Опашатата гадинка повдигна безпомощно рамене, погледна гепарда и се завря обратно зад дънера. Най-накрая беше разбрал основното правило на лъвската демокрация: правото на мнение не се полага, а се отпỳска.