15 июн. 2006 г., 17:47

Глас от прозореца 

  Проза
1232 0 2
7 мин за четене
Сутрин изчаква да отмине шума на пиковия трафик, отваря широко прозореца, и започва да говори, понякога с часове, докато не прегракне, или дъжд не я принуди да се скрие.
Коментарът й по повод кампанията за изтребване на бездомните кучета звучеше така:
- Животинките, миличките! Вашта мамица, изтрепахте ги... Кмета да го затворят в кучкарник… що ги не храните… напълнихте кофите с развалени кюфтета, на душиците нищо не дадохте… Убихте ги, Господ Вас ще убие… но малко ще ви е! Да ви е… майката, лоши хора, зли хора.
Когато убиха виден мафиот от квартала, тя първа направи подробен репортаж:
- Убиха го! Аз видях! Жестоки хора, много лоши, ваш’та мамица… ей тука на седмия етаж живееше… кротко момче… все хранеше живинките… и хубава кола караше… лъскава, с тъмни стъкла… съсипаха я, тяхната верица… гръмнаха го, горкото момче…сираци остави! Министъра да влиза в затвора!
Друг път уведоми съкварталците за предстоящата циркова премиера в парка:
- Ей го на, разпънаха го! И вътре едни големи пилци тича ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Недялкова Все права защищены

Предложения
: ??:??