Всички вече бяха пристигнали в имението. Оугъст и Оливия и Максимус си говореха,докато Алис седеше на дивана в хола.
Изведнъж силен,пронизващ писък оглуши двуетажната сграда. Това бе Сефра. Всички,проследявайки нейния писък,бързо се ориентираха и качиха на втория етаж,а гледката… бе просто потресаваща. Сефра,която сега бе изпаднала в ужас,виждаше как старата,бедна Мариян,бе лежаща,неподвижна с прерязано гърло и с кървава уста. Максимус бързо извика полицията и тя дойде някъде след около час. Те взеха проби,покриха тялото на старата жена с бял чаршаф и отведоха навън. Мариян бе мъртва и някой я бе убил.А по лошото бе,че след като я бе убил,имаше някакъв шанс да бе останал скрит из нечии стаи,чакайки някой да влезе и го очисти също като жертвата си.
-Боже,какво ще правим?! Кой е убил мама Мариян?-започна да се вайка Сефра.
-Който и да е,предполагам,че може да се крие в момента някъде из стаите,коридорите на имението. Бъдете постоянно нащрек за странни,случващи се неща!-предупреди Максимус. Алис,обаче реши да проговори също:
-Приятели,мисля,че знам кой може да го е направил! Всички останаха силно потресени от това,което тя каза,но бързо наостриха ушите си. Сега,тя трябваше да каже всичко,което знае,а напрежението и температурата на осезаемото,се покачваха със всяка изминала минута.
© Ралица Стоянова Все права защищены