След четири години служба в Толбухин се преместих на служба в Долна Митрополия. И в землищата край Плевен имаше дивеч, но вече не беше като в Добруджа.
В Добруджа ловните излети рядко продължаваха до след обяд – обикновено до обяд за всеки ловец имаше заек, или четири яребици, или фазан, и по обяд дружинката се прибираше. В Плевенско излетите продължаваха до смрачаване, и пак оставаха ловци без заек. И аз рядко излизах на лов.
Но зимните командирски занятия се провеждаха в Рибарица. Пет дена се водеха занятия, а на шестия, в съботата, се провеждаше поход. А за ловците, вместо да участват в похода, заедно с ловците от местната дружинка, в събота и неделя се организираше лов.
Аз дотогава на по-едър дивеч от заек не бях ловувал. И патрони с по-едри сачми от за заек нямах.
На глигани се ловува или с бренеке, или с “девятки”. “Девятки” са най-едрите сачми, четиринайсет нули. Ловците ги наричат девятки, защото в един ловен патрон се събират девет сачми. Но някои ловци сами си изливаха в калъ ...