Имало едно време едно простовато и бедно момче. Всички го наричали глупавият Хасан. Присмивали му се, че дори камъните са по - умни от него. Въпреки това Хасан никой не нагрубявал, тъй като имал добро сърце. Благодарение на него се усмихвал и оцелявал сам живеейки скромно.
Една ранна утрин решил да се завърти около двореца и да си потърси някаква слугинска работа. Там случайно дочул разговора на двама мошеници.
– Ти знаеш ли, че султана търси съпруг на своята най - голяма дъщеря?
– Да, но трябва да е със знатно потекло и безумно богат.
– Ами ние нямаме нито едното, нито другото.
– Ще откраднем Луната и ще я принудим да ни изпълни желанията. Тя притежава магическа сила.
– Ти луд ли си? Как се краде Луна? И къде ще я скрием? – изумил се по – пълния мошеник. От напрежение по челото му била избила пот.
– Ще се срещнем утре в полунощ в Оазиса на въздишките. Тогава ще разбереш плана ми. – отговорил по - хитрият и злобно се усмихнал.
Речено – сторено. Срещнали се двамата мошеници на следващата вечер в близкия оазис. Под зелените финикийски палми, край бистрата изворна вода се разхождала Луната приела образа на прелестна девойка. Въпреки че била покрита със сребрист воал под него прозирала неземна хубост. Греела толкова силно, че двамата похитители я заловили с притворени очи.
За техен лош късмет не били сами. Глупавият Хасан ги бил последвал и наблюдавал всичко скрит в сенките.
Покрили алчните мошеници Луната с плътен чувал. Така блясъка й помръкнал и тя изгубила силата си. После я пренесли в зловеща и студена пещера.
– Тук ще живее в мрака и ще изпълнява нашите желания. Ти ще вземеш султанската дъщеря за съпруга, а аз някоя от по-малките й сестри. Така ще управляваме заедно, а царството ще бъде наше. – потривал ръце по-пълният мошеник. В тъмното се разнесли ехидни смехове. Зъбите им проблеснали, а шкембетата им се тресели от удоволствие.
Тръгнали си, залоствайки входа на пещерата с огромен и тежък камък.
Глупавият Хасан ги изчакал търпеливо да заминат, а след това приближил мястото. Опитал се да отмести камъка, но не успял. Бил сам, а и нямал силата на охранените мошеници.
– Единствено птица може да полети и да се провре над камъка. – въздъхнал отчаяно.
Погледнал с тъга към мрачното небе. Звездите светели плахо, притеснени за съдбата на своята Луна.
– Нямам на идея как да я освободя. Ех, защо съм толкова глупав?! – тюхкал се нещастен Хасан.
– Ние ще ти помогнем. – зашептели звездите.
– Хапни фурмите от финиковите палми в оазиса и ще се превърнеш в птица. Хапни от фурмите, хапни от фурмите..
Чул съвета им Хасан и ги послушал. Още с първите хапки усетил как се преобразява в малък пустинен сокол. Спокойно прехвръкнал над камъка, промушил се и влетял в пещерата. След това бързо освободил Луната от плътния чувал. Заблестяла тя с неповторима красота, а камъка сам се отместил. Вдигнало момичето радостно ръце към небето.
– Не ме изоставяй! – извикал след нея глупавият Хасан. Сърцето му се изпълнило с непознат до сега копнеж. Бил готов на всичко за нея.
Спряла девойката и го погледнала с безкрайна благодарност.
– Ти си моят смел спасител. Нека твоята светлина да грее край мен завинаги на небето. – прошепнала тя.
Повдигнала грациозно сребристия си воал и го целунала по устните. Момъка трепнал и полетял щастлив след нея. Така се появила една от най-красивите и ярки звезди на небето - Алтаир. И до сега тя къпе с лъчите си Луната и пази нейната свобода.
© Катя Иванова Все права защищены
ЧНГ! Весела, здрава и щастлива да е за теб!