Седях на пейката, когато дойдоха майката и момченцето. Малкият караше колело, но когато майката седна, слезе от колелото. Искаше да седне при нас. Тогава чух първото - не.

- Не слизай от колелото! Нали плака за него и се връщах да го взема? Не се качвай тук!

Започнаха многото не-та. Бях започнала да ги броя. После спрях. Забравих бройката. Много бяха. Помислих си - колко са търпеливи малките човечета. Как само понасят всичките ни съвети. Помислих си и другото - ако беше възрастен човек, какво щеше да е?

Колко сте добрички, мили дечица. И колко нервни и нетърпими сме ние - възрастните, нали? Аз не се заблуждавам - и аз съм била същата, но сега от височината на моите години, вече мисля различно.

Извинявайте, милички, че сме такива  възрастните. Правим го. Мисим, че е за добро. Знам, че и вие някой ден, като татковци и майки, може би, ще бъдете същите. Пък може и да сте по-умни и по-далновидни. Кой знае.

По-малко не-та, моля! По-малко не-та!