Слънцето вече грееше и аз се събудих от лъча, който влезе през избелялото перде и се спря в очите ми. Разтърках ги и се измуших от леглото. Огледах се, защото бях гладна, но нищо не се виждаше за закуска. Бях сама. Отворих мръсната врата на хладилника и намерих парче от пица. Беше засъхнало, но го загризах като мишленце. Имаше и една кутия с портокалов сок, та това беше добре дошло. После реших да изляза навън, защото стана душно и горещо в караваната.
     Ходех при реката и там можех на брега да си играя с водата. Хвърлях пръчки или камъчета и виждах как цамбурват и се скриват от очите ми. Те правеха кръгове и аз се залисвах по тях. Понякога си фантазирах, че съм русалка и плувам под водата. Гледах филма за малката русалка по телевизията и от тогава не спирах да мисля за нея. Тя беше чудно красива, пляскаше с рибя опашка и омайваше рибаря. Русалката живееше в дворец, на дъното на морето и имаше едно приятелче – малко раче. Наоколо плуваха шарени риби и беше  много хубаво.
   Това беше приказка. Аз не бях русалка и нямахме дворец, а живеехме в една стая.
     Бяхме с майка ми заедно, а баща си не помнех.  Мама не обичаше да я питам за него и когато повдигах този въпрос, ставаше затворена и ядосана.
             -  Стига си ме питала Алис…не ми се говори за този подлец.
     Защо ли беше подлец, тогава не знаех, но си замълчавах с наведена глава. И защо не идваше  да ме види и да ми донесе нещо за рождения ми ден? Само мама ми купуваше нещо дребно за подарък, а понякога и парче шоколадова торта.
     Около нас имаше  още три каравани, а един път в месеца идваше една жена за да платим наема. Понякога ни заплашваше, че ако не платим ще ни изхвърли. Мама се разтреперваше и я умоляваше за отсрочка. Аз я чувах как плаче в нощта и се правех на заспала.
  Отпред имаше излиняла трева и много неща, които хората изхвърляха. Аз вземах някоя захвърлена кутия или кашон и си слагах моите съкровища – хубави гладки камъчета, някоя останала от мама обеца, имах и други неща, събирани  покрай реката. Веднъж намерих  малко кожено портмоне с няколко долара и червена пластмасова гривна. Сложих ги там.  
    А реката беше зад моравата. Чувах я вечер как шуми и бълбука. Представях си, че пее някаква хубава песен. Когато е тихо и мама не крещеше, а спеше  пияна  на дивана тогава можех да чувам и щурците. Те свиреха в тишината  и ме унасяха. Аз заспивах почти моментално, но през лятото беше много горещо и се събуждах плувнала в пот.
       Имахме и вентилатор, той бръмчеше и духаше добре, но се повреди и мама го сложи в един шкаф.
     Мама беше хубава, с дълга тъмна коса, която я завиваше на кок. Слагаше си червило и грим като актрисите, които гледах на телевизора. Казваше ми, че приличам  на нея и като стана голяма, ще съм красавица.

Тя работеше като сервитьорка  и вечер  ми носеше парче пица или сандвич    с шунка или риба. Обичах  риба, но макар че сме до реката никога не сме уловили. 
  Там, по - нагоре от нашата каравана виждах мъже с въдици, а понякога идваха с жените и децата си. После палеха огън и миришеше на печени наденички и царевица. Чувах ги как се закачат и смеят.
    Ние с мама никога не сме се забавлявахме така. Мама беше все уморена и сърдита. Понякога ми казваше, че я дърпам назад и ако не ме е родила толкова рано, все нещо щяло да излезе от нея. Все се чудех  с какво я дърпам назад и не проумявах какво значи това. Та аз си бях кротко дете, само понякога пеех на висок глас, иначе не съм правила пакости, не ме е пердашила.
     Живеехме в една стая, в ъгъла имаше диван, малка маса, три стола и един шкаф с телевизор. В другият ъгъл беше хладилника, един гардероб и долапът с  печката. Гледах другите каравани, а те изглеждаха по – нови  и хубави от нашата. 
   Мама беше в хубаво настроение само когато  получеше заплата или имаше някой приятел на гости. Тогава хапвахме  добре, те пиеха много бира и излизаха от караваната, а аз оставах сама. Гледах ги като се прегръщаха и отиваха към реката на разходка.
   Един приятел на мама счупи прозореца, мама го изгони и оттогава сложихме парче от една мушама, залепена с тиксо.
    Бях на осем години и добре си спомням всичко.   Един ден се завъртях покрай реката и тогава я видях… обувката на мама беше захвърлена до храстите, а тя лежеше по очи на земята. На гърба и имаше алено петно от кръв. Знаех какво е кръв, защото веднъж се порязах пръста като си режех ябълка и тогава бликна ярка алена кръв. Запищях…
   Дойдоха съседите от другата каравана, поведоха ме настрани и извикаха помощ. Нищо не можеше да се промени…мама беше умряла. 
    Аз попаднах в приемно семейство. Жената, мисис Елън ме нахока, че съм много мръсна. Даде ми един сапун и ми заръча да се изкъпя.
   Да изтрия цялата мръсотия от себе си. И аз жулих кожата си да стане чиста, та мисис Елън да ме хареса. Тогава за първи път бях във вана. Водата беше топла и приятна, а не студена като на реката, където ходех да шляпам през лятото. Правех си мехурчета във ваната  и си мислех,че съм малката русалка…
    Мисис Елън и съпругът й Томас бяха много възрастни. Щом пеех или тичах из къщата, те ми се развикваха да не вдигам такава врява. Нямаха деца и не можеха да стоят на шум. Къщата им беше малка и спретната на един етаж, с три стаи, кухня, хол и баня. Имах моя стая, с легло само за мен, голям гардероб за дрехи, маса и стол. Леглото беше меко и аз потъвах в него като в лодка, не беше  кораво като дивана, който мама го разтягаше всяка вечер, за да спим двете.
       Стените бяха облепени   с тапети на цветя, а пред вратата на верандата имаха два люлеещи се стола с дървени облегалки. Там мисис Елън слагаше и няколко саксии с бегонии. Предупредиха ме, да внимавам с топката, за да не счупя саксиите. 
  Хранехме се със зеленчуци и плодове, защото те бяха вегетарианци. Отначало не знаех какво значи тази дума, но после разбрах, че не ядат месо. Но аз обичах да ям препечени филийки с конфитюр, харесвах плодовете и зеленчуците им, от които имаше достатъчно в панера. Можех да ям по три пъти на ден до насита, правеха ми закуска, обяд и вечеря. На масата слагаха чиста покривка, вилици и ножове. Беше хубаво и чисто. Аз отначало не можех да режа с нож и капех по покривката, но после се научих на култура.
    В неделя мисис Елън ми сплиташе косата на две плитки и отивахме в синагогата. Станах еврейка покрай тях.
               Живеехме си спокойно и тихо, аз тръгнах на училище. Не ми се караха, че трудно се справях с училището и веднъж ги чух да говорят за мен, че съм умна и бързо ще наваксам пропуснатото. Така и стана. Ставах по – уверена в клас, слушах и запомнях уроците още там, започнах да пиша правилно и без грешки. Учителите взеха да ме хвалят и да ми пишат шестици. Мисис Елън ми купуваше книги и аз потъвах в нов свят. Беше ми интересно и четях много.
       Мистър Том получи удар и се залежа. Много не разбирах какво значи удар, но беше някаква болест. Отначало си мислех, че някой го е ударил лошо и това е ударът. 
         След месец  той почина. Останахме двете с мисис Елън. Беше тягостно в къщата. Не се чуваше радио или телевизор да звучи. 
     Гледах на не вдигам шум  и си мълчах в стаята.
…………………………………………………………………………

         Вече няколко месеца се намирах в Джаксънвил. Океанът винаги ми е харесвал, така че се установих тук. След много търчане по интервюта накрая  работех като машинописка  в кантората на мистър Уйлис. Вземах редовно заплата и се издържах сама. Квартирата ми беше  една таванска стая с малко прозорче. Не исках такъв мизерен живот, но  уви… Съдбата пак си правеше шеги с мен и след няколко години хубав живот ме завъртя на сто и осемдесет градуса.
    Когато и мисис Елън умря разбрах, че всичко е завещала на синагогата. Бях в последния курс на колежа и това ми се стовари като гръм от ясно небе…

   Следва……….