Всичко свърши.
Погребах мисис Елън два дни преди края на годината. Равинът каза молитвите си в притихналата синагога. Десетина човека я изпратиха в последният й път. Вървяхме бавно и мълчаливо. Снежинките се въртяха като пеперуди и се сипеха по очите ни. Бях като черен гарван в тази белота. Изглеждах нелепо… Затрупаха новия гроб...Белият сняг искреше от чистота. Мисис Елън изчезна под земята...Една голяма буца заседна в гърлото ми. Не можех да преглътна. Нещо се счупи у мен...беше ми празно...
Има те…няма те… - мислех си аз, а от очите ми извираше мъката. Щеше да продължи животът за живите, а там в гробищния парк оставаше жената, която обичах като родна майка. Бях отчаяна. И много самотна. Като насън пристъпях по ледената земя. Не помня ръцете, които ме подкрепяха, нито лицата, които ми говореха…нищо не помня.
Мисис Волц се въртеше около мен. Отидохме у дома, раздадохме кашерна храна и гостите си тръгнаха.
Изпратих и мисис Волц, а после се строполих уморена на дивана. Бях изцедена като ...