Качих се в огромната спалня и изтрещях вратата. Бях много ядосана. Нервно закрачих напред – назад из стаята. После седнах на леглото. Започнах да мисля.
Вярвах в мечтите си за хубав живот, постигнах ги, а сега ако не направя нещо, щяха да се пръснат като сапунен мехур.
Прасссс…и край. Хиляди парченца ще се разлетят.Мислех, че съм си уредила нещата. А то, съвсем не било така… И добре, че не се похвалих на Майк с новината. Тогава съвсем щях да съм сглупила.
Ама, че история. Давах мило и драго да зачена, а сега гледах с презрение на бебето в корема ми. Какво да сторя? Май трябва да се избавя от него възможно най – бързо.
Душата ми потъваше в непрогледния мрак.
Не можах да затворя очи. Сън не ме ловеше. На сутринта започнах да ровя из интернета. Трябваше ми гинеколог. И то доста спешно.
Слязох в хола да си направя кафе. Мелинда не се виждаше, а чистачката беше забърсала пода. Тогава звънна мобилният ми телефон. Беше Майкъл.
Добре, Майк…продължаваме играта!
Нещо ме стегна под лъжичката и ми ...