8 нояб. 2013 г., 22:14

Голият 

  Проза » Другие
469 0 0

- Ще дойда и ще ти забия два шамара! Само да си посмял да тревожиш Фанито! - каза Пискливият глас.
"По-абсурдна реплика едва ли би могло да бъде изречена" - си помисли Жената в зелената рокля, гледайки Голия в затъмнената стая - бледа кожа, опъната по изкорубения му скелет и огромен тумбак.
- Аз за мене си ли да мисля, за Фанито ли - да не я тревожа... Чу ли я какво каза? - обърна се Голият към Жената в зелената рокля, седнала неудобно на крайчеца на фотьойла. Пресегна се с мъка да остави слушалката. Предния ден не беше успял да се върне пеша от обществения гараж, та помоли един непознат да му викне такси. 
Нетърпеливо потътряйки се до банята и обратно - Голият по навик пикаеше в мивката - дълго не можеше да преглътне карфиците на Пискливия глас. - Каква била тази Транспортна болница! Щяла била да ме води на Четвърти километър!
- Съгласи се! - каза Жената в зелената рокля. И без това знаеше, че ролята ù в живота на Голия беше приключила. 
Пискливият глас беше на бившата му жена.

 

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??