LiaNik (И.К.)
259 4451
30 авг. 2019 г., 21:21

Голотата на една невидима Вселена 

  Проза » Другие
1100 5 11
4 мин за четене

Изпепеляваща! Извиваща! Гореща!

Стенание в безлунна звездна нощ.

Оголена, а толкова човечна…

Пламтяща и разрязвана! Ранявана…

от острието огнено на нож…

През пясъчни пътеки Времето,

посипвало е с пепел слабостта,

И в голотата  и,

светът е дърпал стремето

на грешното,създаващо живот

 от женската душа…

 

       Казват, че в голотата на една жена се крие нейната слабост. Казват. Подхвърлят си, че в една оголена душа няма цялост, красота, финес… и съвършенство. Говорят си.

 Съвършенства! Извън голотата…Отвъд видимото и зрящото…През онова, емоционално сенчестото. Може би, защото си мислим, че това, което виждаме и смятаме за красиво е част от тях…Или може би, защото те се крият на съвсем други места от общоприетите…В една голота от пречупени назъбени лъчи светлина, отразяващи се през стъклените парчета на огледалният светоглед на невидимото…

    В голотата на една женска вселена има сила - изпепеляваща, облагородяваща,  пречистваща и… възкресяваща. В голотата, онази, женската, изпълнена от слабост, с безгранична чувственост се крие толкова сила, колкото е необходима, за да се крепи небето на раменете на Всесилният Атлас. А може би и много повече…Много!

    Обличаме се и мислим, че се крием, а  показваме пред Света онова, най-скритото от нас, което дори нашият поглед не иска да прозре. Събличаме се. Бавно или бързо. Дрехите се плъзгат по рецепторите на кожата и  смъкват всички погледи, натежали по кожата на същността. Бързаме! Припряно дърпаме копчета, смъкваме, безразборно захвърляме в краката си, мачкаме…А голотата ни е настръхнала. Стаената сила в живото тленно изящество на телата ни извира изпод обвивката. Бълбука си, а иначе сме…облечени. Извън измерението на голотата си.

     Голи стъпала. Вана. Вода. Бели пухени облачета от пяна и аромат…на диви цветя, на жасмин, на сладки плодове. Женската голота има своя невидима същност. Свои неповторимост и уникалност. Дължината на косата. Цветът на кожата. Очите. Погледът и светлината в него – звездна, слънчева или нощ…Малиновият цвят на устните. Мекота. Извивките на шията, движението на гърдите, овалът на пъпчето…Захвърлили дрескота на ежедневието, като воал от цигарен дим, повдигаме крак и се потапяме в голотата си. Изпълваме водата и вдигаме нивото и. Разпенваме. Въздишките обладават въздуха, а пространството се насища с аромат от душевни стенания.

Една жена е най-силна, когато голотата и е на показ. Защото е останала само по душа. И всичко е като на длан, поставено на масата за покер. Разсъбличане на същността – игра, която не е за всеки, но е ценна и неповторима, като всяко раждащо се същество в пределите на познатата ни Вселена.

    Там, където е видима голотата на слабостта е скрита най-голямата сила.

 

 

Текстът е създаден по една красива фотография по проект на много интересен човек, съдейки по историите, които разказва, чрез снимките си. Не съм сигурна и може да наруша правилата, за това не давам линк към проекта, но си струва да се разгледат нещата му. Винаги съм "за" вдъхновението.Благодаря на Аделина (written-springs) за поканата да участвам!

© И.К. Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, Смуути! Снимката е доста интересна и провокираща ,в най-добрия смисъл, съзнанието. Имах избор да харесам от много други, и всичките имаха своето очарование. Харесвам, когато един вид творчество,кореспондира с друг вид, без да се "изкривява". Един вид, изкуство с друг вид , които си прилягат.
    А голотата, мъжка или женска, винаги е била нееднозначна.Блафодаря ти,че прочете и вложи времето си в тези редове!
  • Не случайно мнозина са се пристрастявали дори, към женската голота, в чисто артистичен и философски смисъл Наистина е силно оръжие, даже коз, когато е поднесена с финес, чувство и страст, далеч от пошлост и сексизъм. Все пак силата, излъчена от сексуалността, не е за подценяване Прекрасен текст! Подозирам, че и фотографията е такава. Наистина ми стана интересно да я видя!
  • Благодаря, Елка! В женската голота, като буквалност много може да виждат слабост, но аз виждам сила, просто защото външното никога не е пълна проекция на вътрешното.
    Благодаря, Красимира! Да, зависи и от характера на жената. Коментарът ти не е извън метафоричността. Точен си е и правилен. За началото...Първо ми щукна текста, а в последствие при писането изби и останалото.
  • И аз бих искала да видя фотографията. Вдъхновенията, които изкуството може да предизвика в човешката душа са проявления на нейната многолика красота. Прочетох с интерес, Лия. Много красиво начало:
    "... През пясъчни пътеки Времето,
    посипвало е с пепел слабостта,
    И в голотата и,
    светът е дърпал стремето
    на грешното,създаващо живот
    от женската душа… "
    Не е коректно да се коментира извън метафоричния контекст на разказа, но дали "Една жена е най-силна, когато голотата и е на показ."- зависи и от жената Поздрави!
  • Женската голота е вдъхновяваща! Поздравления, харесаха ми размислите ти, Лиа!
  • Светулче, благодаря ти за отклика. За информация по фотографиите и проекта се обърни към Аделина . Стига да искаш да се включиш.
    Г-н Коновски,( Старши) благодаря за закачката! Живи и здрави!
  • Боже, най-после някой да ме разбира... Щото аз със себе си съм като пиян слепец в тъмна нощ...
  • Много съм впечатлена. И любопитна. Посочете и фотографиите, моля, момичета!😚
  • Благодаря на всички оценили и добавили в любими! За вдъхновението и мислите,които породиха горното, вече благодарих.
    Господин Коновски, мисля, че ми стана навик да различавам едно Ваше "Харесва ми." до друго" Харесва ми!", сравнено с трето. Това е в най-добрият смисъл на думите. :Благодаря за прочита!
    Иржи и фотографията, заради която написах това е доста "човъркаща" сивото вещество. Получи се нещо различно. Казала си това, което си усетила по твоя си начин. Да, има си двойна, да не кажа тройна метафоричност в редовете, която не е ясно къде преминава в реалност и къде си остава метафора. Поне се опитах, а за мен това е важното. За воалите - не бях чувала. Но в днешно време и да си облечен и да си съблечен, всеки те възприема, така, както му се иска, но в повечето случаи те оценява по видимата голота (по външното и зримото). Често трябва време за другото виждане.Благодаря за обстойния ти коментар! Мисля, че и моя в отговор е напълно достатъчен. Поздрави!
  • Кратък разказ,ала толкова размисли предизвиква...Само да не тръгна по грешна посока!Много картини рисуваш,Илианче, и до сега не съм се замисляла кое е по-силно-облеченото или голо тяло?!Дали ,че такова беше времето ни,но съществуваше теория-женското тяло трябва да е завито в 9 воала,събличаш единия,показва се втори,махаш него...показва се трети и т.н.Романтиката се получава от самия процес на събличане,която изразява нетърпение,желание и възхищение...Накрая,без нищо по теб...ставаш безинтересна...Така ни възпитаваха и може би затова ми се натрапи това определение "една жена е най-силна,когато е на показ.."А нима интересът към жената е само като гола,по душа?...Интересна и желана и силна е,когато е разнообразна,непредвидима,съдържателна и да не проявява силата си само чрез душата,а и чрез много други качества...Извинявам се,синдром на зрялата жена,но нали трябва да се създадат дебати...Предполагам,че има много метафори,но нали не съм им фен,приемам го буквално...
  • Хареса ми.
Предложения
: ??:??