Китоловната шхуна „Клайпеда“ кръстосваше северната част на Тихия океан в търсене на богат улов. Китовата мас, а и месото на най-едрия бозайник на планетата бяха търсена стока и капитан Блейк се надяваше да напълни трюмовете с „голямата риба“.

Морският съд бе гордост на китобойната флотилия. Беше добре оборудван, а екипажът му се състоеше от опитни морски вълци, преодолели заедно не едно изпитание насред открито море.

В този януарски ден слънцето препичаше лъчезарно, сякаш бе първа пролет. Вълните бяха полегнали ниско на повърхността и плаването вървеше приятно и безпроблемно. Над безбрежната синя морска шир се стелеше мир и спокойствие.

Засега китове не се забелязваха, така че моряците прекарваха времето в сладка раздумка на палубата или почивайки си по каютите.

Внезапно юнгата, който беше на вахта, се развика:

- Вижте, вижте – пред нас има огромен кит! Ама че чудовище!

- Бързо по местата – изкомандва капитан Блейк и китоловците наскочиха, втурвайки се да приготвят такъмите, че да не изтърват плячката.

Капитанът заповядва да спуснат на вода три от лодките и в тях се качиха най-опитните рибари. Те трябваше да се приближат до кита и да го убият. Но когато доплуваха до могъщата камара насред океана, те разбраха, че си имат работа не с кит, а с непознато морско същество.

Страховитата твар сякаш надигна целия океан и с резки движения на опашката си раздроби на трескѝ две от лодките.

Капитан Блейк изтръгна харпуна от ръцете на вкаменилия се от ужас при тази гледка моряк, застанал до него, прицели се от палубата и стреля. Копието изсвистя, описа полудъга и се заби право в шията на морското чудовище. Животното изви тялото си няколко пъти, разпенвайки водата наоколо като във врящ котел, и притихна.

Китоловците от оцелялата лодка загребаха към него. След като се убедиха, че звярът е мъртъв, заметнаха с куките си и го издърпаха до кораба. Последваха доста мъчителни опити да го изтеглят на палубата и с неистови общи усилия най-накрая успяха.

Туловището му наистина беше огромно. На дължина достигаше почти 40 метра, а може би и повече. Никой от екипажа никога не бе виждал такова чудо. Сиво-кафявите люспи на чудовището – гъсто наредени една до друга, приличаха на метална броня. Ужасяващо изглеждащата му паст криеше множество остри, поне двадесетсантиметрови зъби. Вместо обичайните за рибите гръбни перки, стърчаха ципоподобни израстъци. 

Детайлите за външния вид на това същество бяха прилежно описани в корабния дневник до най-малките подробности. Капитанът още веднъж огледа внимателно трупа му и отсече:

- Така като гледам, няма да можем да поберем в трюма тялото на това, един Бог знае какво животно. Трябва да решим какво ще го правим.

Боцманът Пол Уитман предложи:

- Да вземем да го нарежем на парчета тогава.

- Пак няма да стане – виж колко е чудовищно голямо! Абсурд – категоричен бе капитан Блейк.

- Тогава да запазим само главата му. Ще я сложим в солен разтвор, за да не се разложи, докато се върнем на брега. Нека ихтиолозите кажат какво е това нещо – подхвърли Уитман.

- Да, може би е най-добре точно това да направим – съгласи се с него капитанът.

Събраните на палубата моряци също кимнаха одобрително и се заеха да разфасоват гигантското туловище на непознатата „голяма риба“.

Отрязаната глава бе поставена в един голям варел, който напълниха с вода и изсипаха в него цял чувал морска сол, след което го прибраха в трюма. А късовете от тялото бяха изхвърлени през борда в дълбоко-сините води на океана. 

На връщане към материка шхуната се размина с китоловния кораб „Юстад“. Капитан Блейк разказа на неговия капитан за случката в Северния Пасифик и подробно му описа уловеното чудовище. След като тази информация бе надлежно предадена, двата съда продължиха всеки по пътя си.

Но „Клайпеда“ така и не се върна в пристанището, където я очакваха. След няколко месеца корабът бе обявен за безследно изчезнал.

Мина се още година, и останките му бяха открити край бреговете на Япония. Варелът с главата на страшния морски звяр така и не бе намерен сред тях...