„Всеки човек има нужда от църква.
Една църква,
в която да влезе
и да падне на колене пред самотата си.
Една църква,
в която да плаче
и да слуша въздишането на иконите.
Всеки човек има нужда от църква!..."
(„Религия" - Петко Братинов)
Черният път се виеше около гората... Случваше се някой закъснял пътник да се залута и да обърка посоките... Навлезеше ли в гората, едва ли щеше да се върне отново същият... Близо до нея имаше малък параклис с железен кръст на ниската портичка... Някой загубил пътя си бе коленичил пред кръста и свел глава търсеше онова, без което душата загнива... Нямаше път към чистота... Кръвта от изранените крака на блудницата не изчистваше пътя, не спасяваше душата...
От мъничкото прозорче на параклиса гледаха към коленичилата две тъжни очи. Там се бе приютила саката скитница... Друга клета душа, която търсеше пътя си...
- Запали и за двете ни по една свещица - каза на себе си сакатата. ...