ГОРЧИВО КАФЕ
Върху прясно лъснатото стъкло на прозореца сякаш има дупка, през която на вълни се стеле мъгла. Като в сън чувам как се разбиват студените капки дъжд в паважа отвън, подобно на куршуми. Пред блуждаещия ми, лепкав и сънен поглед се мярка светкавица, която проряза сивото понеделнишко небе. Сигурно ей-сега от някъде ще чуя поразяващия гръм, който дори и днес ме кара да треперя в някакъв блудкав коктейл от ужас и възбуда.
А аз седя до кухненската маса рошава, с подпухнали като малки възглавнички, зачервени очи, удобно загърната в дебелия, хавлиен халат. И пия сутрешната си доза отрова, която да ме съживи достатъчно, за да мога да се справя с днешния ден. Горчивият вкус на кафето се разлива по цялото ми тяло, носейки му нещо като усещане за топлина. Усмихвам се ехидно при мисълта за това, първата ми усмивка от седмици наред. Смешно ми е като се замисля как до преди няколко години не близвах кафе, освен ако не е подкрепено от солидна доза захар, сметана или мляко. Вече дори не с ...