26 июл. 2015 г., 11:52

Горещо, по-горещо, най-горещо 

  Проза » Рассказы
565 0 0
7 мин за четене

В един по-мрачен свят от моя това не би могло да се случи.
- Отивам до вкъщи, да си тегля един душ, а ти трябва да ме прикриваш от лекарите.
Другата жена погледна и гримасата на лицето и беше смесица от ужас, удивление и страхопочитание.
- Добре, ама нали все пак ще се върнеш. До няколко часа ще почне раждането.
- Разбира се. Спокойно няма да родя преди да се изкъпя. А в ТАЗИ БАНЯ няма да го направя.
Джейн, се загледа в часовника. Даааа... до утре синът и щеше да се появи на бял свят и някак я втрисаше при мисълта, че трябва да роди без да се е изкъпала преди това. За нея това беше вид ритуал, който и помагаше да измие старото, за да посрещне новото и какво по-ново от това да се появи нов човек сред нас. Сигурно му отдаваше твърде голямо значение. Погледна скрито жената до нея и и се стори, че на нея и е добре така. А може би се е примирила. Това със сигурност никога нямаше да узнае, но това в което беше абсолютно убедена, че не може да върви срещу себе си. Беше пробвала. Не стана. Пробва да върви по утъпканите пътеки, уж за по-сигурно. Не стана. Преди си кросваше през където я поведе сърцето и винаги имаше попътен вятър. Е имаше и малко бури, но пробойни никога.
Сепна се. Трябва да побързам или Борис, Боян, Калоян, Симеон или Александър ще се появи преди да съм акостирала обратно в болницата.
Усмихна се окуражително за последно на съквартирантката си. С нея деляха една стая вече 10 дни и си бяха спечелили доверието. И каза.
- Тръгвам. Няма да се бавя.
Още я гледаше леко стреснато.
Излезе в коридора. Огледа се във всички посоки да не би да я забележи някой от персонала. Всичко беше тихо. Леко закрачи към изхода.
Беше абсолютно спокойна. Всичките и сетива бяха мобилизирани, но без напрежение. И беше гореща. Някак отвътре, и не само части от нея, а цялата.
Не беше наедряла много затова се движеше с лекота. Искаше и се да повърви и да поразмисли. Скоро нямаше да има възможност да остане насаме със себе си. Обичаше да го прави от време на време. Тогава лепеше парчетата и пак ставаше цяла.
Какво ли е да имаш син? Беше ужасена когато разбра, че ще има момче. Докато влезе в шестия месец беше в някакъв шок. Направо отричаше и тайно се надяваше, да е сгрешила лекарката, която направи ехото. Причините бяха много, първото ù дете беше момиченце. Считаше че ще се справи по-добре с грижите на второ момиченце. Почти през цялата бременност работеше и офисът и беше близо до училище. През целия ден по нейния тротоар минаваха младежи с червени и зелени коси, пиърсинги и татуировки. Повечето говореха с мутирали гласове и всеки път когато такава шумна и цветна компания минеше от там и прилошаваше. Почти веднага говореше с една приятелка с 11 г. момченце, която леко с насмешка и казваше.
- Спокойно, няма да ти го дадат такъв, а такъв. -  и показваше разстояние с ръцете около 50 см.
От това и ставаше толкова смешно, че веднага забравяше опасенията си.
Почти стигна. Болницата беше на около 800 м. от дома ù. Страхотен късмет! Иначе какви щях да ги мътя хихихи...
- Ехооо, накъде си се разбързала - погледна една комшийка и махаше - В профилактика сме. Спряха топлата вода и отивам да купя нагревател, че 10 дена ще е така.
Стана ù още по-горещо. Беше около 35 градуса на въздуха,  но ги усещаше като 45. Погледна към яркото слънце и почти веднага извърна глава. За първи път го мразеше.
Завъртя се кръгом и се засмя. Сигурно отстрани приличаше на редник, който обръща на плаца. Сети се и за онзи командир жена на женско войсково подразделение в Ирак. В едно интервю за условията на жените в армията и има ли смисъл да има армия от жени бойци в Ирак, тя отговори. ,,Вие виждали ли сте 300 жени бойци с ПМС,, Много на място казано! На такъв въпрос, такъв отговор.
Почти не усети как се прибра в болницата. Постара се да занимава главата си с приятни гледки и мисли, за да поотпусне малко от разходката.
Влезе в стаята. Всичко беше нормално. Никой не беше забелязал отсъствието ù. Остана да измисли, къде все пак да се изкъпе. Бързият оглед по-рано този ден на банята на етажа, я наведе на мисълта, че отвътре и с ебола може да си тръгнеш. Беше страшна гледка. Реши, че не желае да има такъв спомен. Накрая ще се окаже, че жените раждали на полето са си били по-добре от мен. Пфу. Щеше и се да вярва в обратното. Че ееее съвременната медицина и съвременните медицински заведения са еволюционна стъпка в областта равняваща се на излизането на морските твари на суша преди милиони години. Понапъна се да повярва пак, че е максимално подсигурена и че в такава огромна болница всички са висококвалифицирани, загрижени хора с най-съвременно оборудване. Не стана. Пробва да си обърне внимание на статистическите данни, които беше намерила в интернет. Най-много раждания на година! Заслуша се в сърцето. Ми не мълчеше. Не се чувстваше никак защитена. Единственото чувство, което я държеше беше, че отговорността за всичко случващо се е си я носи тя. И горещината. Трябва да намеря баня. Погледна надясно по коридора една сестра изскочи от единия от приемните кабинети и тя веднага я догони.
- Имам тежка алергия към плесени и се задушавам като влезна в банята на етажа. Няма ли някаква друга възможност.
Две малки гънки на челото на сестрата, смениха ъгъла, под който бяха разположени спрямо веждите.
- Смяната ми свърши - това лека усмивка ли беше? - Но мисля че се сещам, кьде може да вземете душ. - Чувстваше се като малко дете пред Дисниленд. Дълго време си е представяло какво ще е, но когато се случва сякаш е сън. Еуфория!
Крачейки кротко до сестрата, след известно време стигнаха. През дълга плетеница от коридори - до рая. Страхотна Баня.
Това сигурно е най-дългият душ, който беше взимала. Просто стоеше под топлата вода и не мърдаше, имаше чувството, че ако мръдне, ще се събуди или че в момента, в който спре водата, нещо ужасно ще се случи. Погледна към коремчето и го погали. Бас държа, че и ти си доволен, приятел, и се усмихна. Отвътре никакъв отговор. Обикновено, не я оставаше повече от 5 мин. без да я подсети за съществуването си. Скоро ще си по-нашироко, дано ти хареса. Кака също те чака и няма търпение да се запознаете. Обожаваше да е бременна. Това е изживяване, което променя всичко. Завинаги. Отново се усмихна. И времето спря. Имаше само мека топлина разливаща се около нея. В главата и не остана нито една мисъл. Само стоеше изпълнена с блаженство. Леко замаяна, но не и абсолютно отпусната. Нямаше си идея колко време е минало така.
- Побързай, че ще ме потърсят скоро. - гласът на сестрата я извади от унеса.
Наметна халата и зашляпа към вратата недоволна и усети един по-як ритник отвътре. Засмя се с глас. Да и на мен не ми харесва, но това е положението. Сестрата гледаше, но не беше учудена. Тя просто знаеше. Засмя се и пусна едно бързо клише.
- Бърза да излиза футболистът ли?
Погледите им се срещнаха и се видяха. Те, жените.  Сестрата, която се пазеше от пациентите, и говореше с тях с готови реплики, просто защото иначе нямаше да може да се опази цяла и да бъде истински полезна в моментите, които наистина налагаха хладен ум. И бременната, която я гледаше подозрително. Просто за малко и двете бяха свалили маските и бяха само жени. След секунди, сестрата се разбърза.
- Обличай се и отивай в стаята и не мърдай от там. Ще те извикаме.
Подсуши се. Облече се и пак онова чувство. Горещината. Съпровождаше я през цялата бременност. Тази зима термометрите падаха до -23 и когато се движеше по улиците, на нея пак и беше горещо. Що за горещо човече си ти?

 
След 6 часа стана наистина горещо. 

След още час пишеше усърдно 150 SMSа. (Боже колко контакти има в телефонния ми указател!)
Роди се Александър!!!  3,500 кг. 51 см.


© Джейн Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??