ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
КОРИ Е САМ В СТОЛИЦАТА
В напредналите сутрешни часове, когато топлината на слънцето започваше да се усеща и котките по дворовете на къщите излизаха да се изтегнат на припек, Кори яздеше бавно по улиците на Пила. Оглеждаше се и се опитваше да се приспособи към новата обстановка.
Стражите на градската порта го пуснаха в града без проблеми. Той бе изгорил всички уличаващи Верел документи и бе оставил само свидетелството от майстора, което използва за пропуск. Стражите му обясниха как да стигне до двореца, така че не се наложи да пита никой в самия град. Сега яздеше в посоката, която те му бяха посочили (и която съвпадаше с обясненията на Делио) и гледаше всичко – извивките на калдаръма, по който стъпваха копитата на коня му, височината и украсите на сградите, облеклата на хората, с които се разминаваше, погледите им, начина, по който се обръщаха и комуникираха един с друг. Направи му впечатление, че хората почти не се усмихват. Някаква предпазливост и дистанцираност ...