6.
Откакто Зария си взе детето и се прибра при родителите си, в дома на тетка Дила надвисна самотата. За да няма угризения от постъпките си спрямо снаха си, тя започна често-често да ни спохожда, под предлог да се види със сестра си. Не пропускаше обаче при всеки удобен случай да се оплаче, как заради лошия късмет на сина си пипнала миома и сега трябвало да й я отстраняват оперативно. Наум ми беше смешно, защото знаех за тези нейни оплаквания почти две години преди Василен да й доведе снаха и не гледах сериозно на нейните жалвания.
Но по някое време започна да получава и хипертонични кризи, по време на които настояваше да й викат бърза помощ. Две от тях бе изкарала у дома си, третата, на която присъствах и аз, се оказа, че не е от компетенцията на спешните медици. Казаха й, да не ги вика повече, а да потърси специализирана помощ заради нервите. След това мнение, леля Дила се кротна само при мисълта, че трябва да ходи по психиатри.
Понякога, възмутена до дъното на душата си, ми надуваше главата със следните реплики:
-Как можа Зария да ми вземе внучето? Та тя нищо не е донесла у дома ми, та да си го носи с нея.
Отговарях й само проформа, без да търся скандал:
-Но тя и нищо не е заварила у вас, та да е отнесла нещо чуждо. Хайде, успокой се и мисли трезво. Детето е малко и трябва да е с майка си. По-хубаво ли щеше да ти е да се грижиш за тримесечно бебе на тези години?
Постепенно нещата влязоха в ритъм, още повече, че когато поискаха да видят детето, Зария никога не ги лишаваше от това право. Поддържаше сравнително близки отношения с Василен и аз я разбирах, че иска детето й да отрасте с мисълта и увереността, че си има баща.
Но Василен злоупотребяваше дори с това доверие, което му бе гласувано.
След развода им, Зария заживя с мъж на семейни начала. Годините минаваха и заминаваха, мъжът й прие малката Даяна като свое дете. Но Василен няма-няма и им се изтърсваше у дома с някоя нова претенция. Учудвах се на търпението и разбирането на новия й партньор спрямо ситуацията, в която се беше оказал и даже й завиждах скришом на късмета, който я беше споходил с него.
Нещата коренно се промениха, когато и Василен си намери постоянна партньорка. Беше негова колежка, с която държаха един склад, и забележете, почти негов набор, само с две години по-млада. Жената беше също разведена и имаше две деца, доста по-големи от неговото. И той се премести да живее при нея.
Това негово решение учуди всички ни, а най-много тетка Дила, която се считаше за неоспорим авторитет пред него. За нея беше недопустимо любимото й синче да взема само решенията за живота си, дори беше трагедия какво ще облече сутринта, какво ще хапне на обяд и в колко часа ще си легне вечерта. Говорим за вече порасъл мъж над 30-те. Още ми е странно как само с един удар на острието скъса пъпната връв, която дълги години го държеше привързан към майка му и разруши първия му брак.
Нещата станаха още по-тревожни, когато почина тетинчо Васил. Василен тогава открито заяви на майка си, че й стига това, че е водила мъжа си за носа приживе и достатъчно се е месила в неговия собствен живот.
Трагедия! Тетка Дила се тръшна да мре и тя. (Двайсет години по-късно, когато ви разказвам тая история все още е жива и здрава.)
Василен отиде и взе Даяна за погребението. Зария прояви желание да присъства на церемонията, но Василен я отряза с мотива:
-Ами ако се скарате там с Елка? Тя ще присъства също.
Зария го погледнала сащисано. Толкова ли бил самовлюбен, че не можел да предположи как две жени – бившата и настоящата ще се разберат като съвременни хора? Или се мислел за ненадминат като мъж, та като се видят ще се хванат за косите заради него? Както и да е, станало й малко тъжно, защото докато била снаха, единствено свекър си след баща си наричала татко. Може и за кратко, но с титла, която няма как да даде на всекиго. Но и иронично от разбиранията на Василен, в крайна сметка не ѝ отказвал за сватба, а за погребение. Голям праз, ако не отиде!
Малко трудно ми беше да проследявам общия им живот, след като се разделиха, затова ще си позволя да споделям някои сегменти, които ми бяха известни ту от единия, ту от другия.
Много пъти сме си говорили с нея след развода им, коя е основната причина да го напусне с толкова малко дете на ръце. Тя ми сподели само една, за която считам, че е много важна. Разбиранията им за възпитанието и отглеждането на детето коренно се разминавали. Свекърва ѝ, която имала претенцията дори кучко да я нарича, но да се съобразява с нейните решения и напътствия. Василен, който се държел за полите на майка си и не искал да порасне поради този факт. Единствено към тетинчо Васил нямала забележки, защото човекът бил толкова благ, че без да се обажда на никого от семейството си, идвал да ги види с детето по Коледа и Великден, и дори за личните им празници, и никога не пропускал да ѝ даде по някой лев, за да не се чувства ощетена от това, че вече не е със сина му.
Но аз се отклоних от братовчеда и неговата последваща история. Времето отстрани бързо тече. Наблюдавах как отглежда децата на неговата изгора, и между другото подхвърля трохи на внимание на неговото собствено. Често, вземайки го за рутинните виждания през месеца, го захвърляше на майка си и отиваше да играе на ротативките. Също така не един път я оставяше в личния си автомобил и с часове се губеше по бинго залите. За сметка на това зариваше Даяна с пари и подаръци, може би да заглуши обаждащата се съвест. Но детето бе свикнало с подобно отношение и ако нещо се променеше към по-добро, сигурно само тогава щеше да му направи впечатление.
Когато Даяна стана осми клас, Василен записа дъщеря си на курс за манекенки, въпреки протестите на Зария. Длъжен бил, както ѝ обясни, да изпълнява желанията ѝ, защото от тях зависело самочувствието ѝ в живота. Беше стигнал дотам, че в средните класове да ѝ урежда работа като фотомодел в една агенция, за която не се носеха добри слухове. Тогава обаче Зария яростно му се противопостави, и му заяви, че ако иска дъщеря му след време да направи кариера, било политическа или в частния бизнес, няма право да я прави компаньонка и кифла за мутренския свят. Василен ѝ се изсмя и ѝ даде за пример Чичолина и политическото ѝ развитие след като е била порноактриса. Зария беше категорична, че тук е България, и дума не може да става за сравнение. Успя да му се наложи и да спаси дъщеря си от евентуално морално падение.
С годините отношенията на мъжа ми и Василен се влошиха. И аз не разбрах, как двама толкова близки братовчеди, отраснали като братя се отчуждиха по такъв начин. Вече не споделяха еднакви възгледи по много въпроси и постепенно Василен престана да идва. За семейния му живот обаче ми даваше ежедневна сводка тетка Дила. Тя беше журналист от агенцията „Една жена каза…“ и даваше пълни обяснения за случващото се около нея, защото и без друго нямаше с кого да си говори в самотната голяма къща. Всъщност, имаше, и това беше Бог. Така и не ми стана ясно тя ли му говори на него, или той на нея, защото в единия случай е молитва, в другия шизофрения, но диалогът помежду им беше качествен и пълноценен.
© Елия Все права защищены