Госпожа Безпирна, така я кръстих тази непозната дама, прекосила съдбата ми.
Миналият ден докато забързано пазарувах с дъщеря ми в магазина в суматохата след касата в навалицата ме дръпна една възрастна дама с най-широката усмивка, която някога съм виждала.С едната ръка бе прегърнала Мина, а с другата държеше покупките си и ми каза:
- Благодаря на това мило детенце.Благодаря и на Вас за възпитанието и.Знаете ли, изпуснала съм си портмонето, ами аз нали все така го държа под мишница.Губя го вече три пъти .
Дъщеря ми стоеше плахо и само се усмихваше.
Аз благодарих смирено и се зарадвах за добрата постъпка на Мина и споделих:
- Не го носете така.Я вижте каква хубава дамска чанта си имате.Приберете го вътре, защото после разправии с вадене на документи, бюрократщини, знаете.
Пак с онази ведра усмивка ми каза:
- Те документите едно на ръка, ами, ако изгубя двайсет лева за мен са много, мило момиче.
Буца ми заседна в гърлото и не знаех какво да кажа.А тя продължаваше да се усмихва ведро.
Върв ...