Няколко отчетливи потропвания и две гигантски обувки се вмъкнаха под носа ми. Повдигнах глава, трябва да съм бил много жалка гледка, да опитвам да се движа в моето състояние. Сивите очи на госпожа Мене ме гледаха съчувствено иззад дебелите стъкла на кехлибарените й очила.
- Някаква злополука ли ви се е случила, дете мое?
- Новите книги – заекнах аз. – Търсех празните места, където ще поставите новите книги и… както виждате се озовах в настоящото си положение.
Госпожа Мене ме повдигна със силната си мишница.
- Но, дете мое, аз още призори получих и поставих на местата им новите книги.
Щях да се разплача, но не можах, бих искал да се разкрещя, но нямах глас.
- Не тъгувайте чак толкова, може пък по заглавията и авторите да ги откриете. Все пак книгите “отсам” имат край.
И тогава се разплаках, а също нададох жален вой.
- Но, госпожо Мене, по заглавията и авторите аз ще открие само “стари книги”, книги, чувани, виждани и разгръщани, но не и “новите книги”.
- А какво щяхте да откриете, ако п ...