1 мин за четене
Гости
„Най-накрая заспа” каза Ана на съпруга си. Взе бебефона и го включи. Допря го до ушите си и го постави обратно на масата. След това се отпусна на кухненския диван и подпря глава о рамото на Иван. Тъкмо блаженото спокойствие започна да се разлива по всяко мускулче на тялото ù, когато на вратата се позвъни. Иван скочи и се втурна към вратата, мърморейки: „Идиоти, ще събудят детето”
На вратата стояха две тумбести фигури, едната с гъсти мустаци, другата не толкова:
„Лельо, свако здравейте, какво ви води насам” – Попита Иван с престорен възторг.
„Дошли сме да видим бебето” – помръдна редкият мустак и се разнесе лек полъх на чесън.
Устните на Иван се опънаха в усмивка, но очите му останаха с израза си от преди минути.
„Ами, добре сте дошли тогава, заповядайте”, Иван посочи с длан отворената кухненска врата. Ана поздрави любезно и им предложи чай.
Иван: „Отидете да видите Митко в детската стая. Само тихо, че спи”.
Двете топки се затъркаляха към вратата и се отправиха към стаята.
Както с ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация