Или инструкция как да изкореним злото от домашното огнище и да превърнем сина й в Рицар на кадърната снаха


С гордост мога да заявя, че съм една от малкото щастливи жени, които не познават свекърва си. Поне до преди няколко месеца. Да - правилно ме разбрахте, нито я бях виждала, нито я познавах, съответно и тя мен. Чували сме се на няколко пъти по телефона - няма как, нали от години ръководя нейното безценно съкровище - т.е. синът й. Но по телефона знаете как е - "Миличка, скъпичка, желая ви да сте щастливи, съкровищата ми и т.н., и т.н. и айде чао" :) Естествено, предполагам, че като всяка свекърва е била недоволна от избора на сина си - и как не - "измамих" го да ме вземе с толкова години по-дърта (то, между другото, кой кого измами все още уточняваме, но това е друг въпрос). Та въпросната моя свекърва ми помогна много в живота. Не материално, или пък морална подкрепа някаква, не! Позволи ми със своето не-присъствие аз да се развихря, да се разгърна, така да се каже, както аз си знам, да покажа най-доброто от себе си и да поема всевластния контрол над абсолютно всичко и всички... Проявих се като един вид тиранин, безупречен управник и непоколебим диктатор. Т.е. всяко нещо, което влиза, излиза или се прави (дори и което не се прави) става под моя особен надзор, под зоркия ми поглед и само с мое разрешение... В резултат на което придобих такава мощ, сила и власт, че подопечните ми стигнаха до състояние на постоянен респект и зависимост, и не само че чакат аз да наредя какво да се прави, но и аз да ги облека, нахраня, и когато е необходимо - да ги заведа до тоалетната. До преди няколко месеца... когато милото извънземно съкровище съобщи решението си да дойде на гости, да придобие един вид впечатления от първа ръка как, аджеба, аз се справям със всичко и как съм устроила любимото й пиленце - синчето. Пиленцето й естествено изпърха със зле притаена радост, и дори с надежда споделяше плахо: "А сега да видим, кой е по-силен, кой ще победи? Ти не предполагаш даже колко е ужасна...". Очерта се нещо като битка между два колоса, която аз, потръпвайки, реших да приема с достойнство, а резултатите от двубоя - с безразличие - все пак тя идваше на моя територия! А да видим сега!!!
В уречения ден скъпоценното камъче отиде да посрещне мама, а аз с достойнство облизах цялата къща, сготвих най-шеметните си рецепти, които са в състояние да замъглят съзнанието на всеки мъж, за жена да не говорим... И ето - на вратата се звънна, аз отворих, и на врата ми увисна "гадже" половин порция с безспирни уверения колко е щастлива да ме види, цун-цун-гуш и т.н. Аз пък, потресена от вида й, и може би в резултат на мръснишкото ми подсъзнание (или изкривяване, деформация, както щете го наречете, придобита от непрекъснатото прегръщане на мъже), (Господи, прости ми!), така се разчувствах, че я хванах за задника. Бързо усетих грешката си, но... беше късно, какво пък - все едно от вълнение съм я объркала със сина й :))) После си мисля - от самото начало изгубих една точка, знаех ли аз, че изглежда толкова добре, ама в крайна сметка си викам: "Какво пък, поне усети жената, че я харесвам - дори сексуално!". Нагостих я, настаних я в стаята за гости (ама ако знаете как съм се старала), т.е. успях да я шашна още от първата вечер.
Свекървището не беше виждало и внучката си. За мое разочарование, не се сработиха особено добре. Може би точно заради това, че не се познават. А аз такава надежда таях, че като всяка баба, ще поеме поне по време на гостуването си грижите над малката... един вид и аз да си отдъхна малко... Да, ама не! Гаджето на средна възраст се оказа толкова суетна госпожа - по три часа се гримираше, използвайки всички тънкости на гримьорското изкуство, преди това един час за душ и тоалет, после следваха още няколко, докато разходи всичките си дрехи пред огледалото, да се огледа от максимален брой страни и ъгли на виждане (все едно никога не се е виждала във тях), и се престраши да си избере някоя, с която да излезе... Ами ако недай си боже срещне някой мъж по пътя? И не изглежда перфектно? Трагедия!!! А ние си чакаме готови и облечени на вратата, въздишаме и чакаме... докато във въздишките ни се прокрадне нервна и едва сдържана злоба... Освен обличането, се оказа, че госпожата, вместо като млада свекърва да грабне метлата или тенджерата, и да зарадва любимото синче с мамина манджа, предпочита да отделя по два часа за саморъчен педикюр, и още два-три за маникюр. Нямала доверие на българските маникюристки. То и по-добре, че заведа ли я там, не ми мърда цял ден... Така поне си седи безобидно, работи върху себе си и не пречи. Само дето устата и не спира. Но се научих да я ползвам като фон - нещо като сериал по телевизора, или радио... да не скучая. От време на време да-да-ках убедително, да не помисли, че съвсем не я слушам. С всичко съм съгласна!
Водихме я на културно мероприятие. Предупредихме я от предната вечер - до следващата да бъде готова. След цял ден тънки приготовления, най-накрая беше готова и то за точния час. За страничния наблюдател - шеметна красавица! ( Стига да не я види по време на приготовленията й.) Когато отидохме хората ни питаха това сестра ми ли е. Ужас. Разбиха ме тотално, смъкнаха ми самочувствието до пределния минимум. Добре, че съм добра душа и не обръщам внимание. Като започна веселбата, че като се разкърших с това мойто буйно тяло... Трупове хвърчаха! Съпругът - пощуря! Така де - отишла съм да се веселя, не съм се мазала и пристягала цял ден като някои :) да седя като препарирана примадона на масата. Изкарах си чудесно. Разпуснах душата. Какво ми пука, че свекърва ми не мязала на свекърва, ами на сестра. Ами да мяза. Пък аз, ако ще на баба и да мязам - да ми е весело.
Оставих детето само един ден на нейните грижи, вследствие на което малката се научи да се обажда сама по GSM :). Набрала дядо си, детето и го ударила на молба - че ще умре от глад, и няма кой да я разходи... Спасила се сама, един вид... Когато дядото пристигнал, заварил " бабата " тъкмо да излиза от банята с ефирно халатче, дълго, колкото да и покрие задника. И аз като се прибрах вечерта, я заварих по него. И пият бира. Ами че толкова ли не си хареса мъже из града, ами ще сваля точно баща ми? И то пред погледа на детето??? Нали ви казах, че съм всевластен тиранин? Така бързо я изстрелях да се облича, че този път се облече за минутки. Ще видим ние кой командва в тази къща!!! А баща ми въздъхна с облекчение, и само успя да попита: "Може ли вече да си тръгвам, след като ти си тук?" Съжалих го човека... и той душа носи... какво ли е трябвало да изтърпи цял ден... После се уплаших за въздействието на бабата върху детето. Ами че малката, вместо да играе, попиваше тайните на гримьорското изкуство, и едва изтрих първите й опити, да се изрисува като клоун. Я чакай... бабата да си се маже, за детето има още време... И повече не ги оставих, така... по женски... Че знам ли - някой ден, да не остана неприятно изненадана...
Потроших си нервите... какво да ви обяснявам... вместо помощ някаква, получих още една принцеса, която трябваше да бъде нахранена, напоена, изчистена и т.н. Готвих всеки ден, както се полага - първо, второ и трето. Някои дни и по повече. Вкусно било, ама много вкусно... ммм... Перях - през ден. Да не измърсим принцеската. Пък тя си дърпа дрешките и хавлийките, не си ги дава! Били използвани само по веднъж! Ами тогава да чакаме да станат черни ли? Чаршафите ми щели да се скъсат от толкова пране. Ами да се късат - в магазините има все по-хубави. Чудна жена. Аз и без това си пера редовно - нали знаете как е с малки деца. Пък и прашчиците на свекървата не ми натоварваха кой знае колко пералнята... Да, ама я чух как си мърмори: "Маниачка". Сигурно мене е имала предвид :))) (Аз наричам ли я маниачка, като си реже ноктите по 3 часа?). А после: "Ах, мила, дрехите ми ухаят прекрасно". Ще ухаят ами, нали са чисти. Изпрани, и то с омекотител. Чистих - всеки божи ден. Да не настъпвам по пода маникюри и педикюри, че се изнервям. Чак синчето и взе да се изнервя, и го чух (подслушвах зад вратата :))) да я моли, поне нещичко да направи, поне да поизчисти, или пък една вечер да сготви... Е, сготви... Вече бях спечелила не точки, ами цялата война, ако имаше такава... На мен пък, ненагледното синче ми каза насаме (не знам дали майка му е подслушвала :))) , да проявя ОЩЕ малко търпение - все някога ще си иде... От което съответно почнах да сънувам кошмари - как любимата свекърва установява, че й харесва при нас и заявява тържествено, че остава! Мъка... мъкаааааа... Сега трябваше да и вгорча живота! Като ни се излиза - излизаме, който се облича по пет часа - да си излиза сам. Искала на море. Какво? На море ли? Ето там е прахосмукачката. Мен някой води ли ме на море? Опита се да ме посъветва, че една жена трябвало да има пълен гардероб с дрехи. Да си ги сменя всеки ден, че даже и по няколко пъти на ден. Аз и се изхилих - на мен ми стигат и две блузи и две поли. Нали не ходя гола? Затуй пера често. Да си ги обличам чистички. Тук синът й не издържа. Като чу, се скара окончателно с нея. Ама ха, дай сега още една кокона да си има в къщи! Доволен си е и така от мен!
Принцесата не можа да изтърпи обидата, навъртя стотачка за телефони, но се сдоби с ценния билет за връщане. А ние... никога не сме били по-радостни!!! По-щастливи и задружни! Заприличахме на едно щастливо, сплотено семейство, като онези от рекламите! На прощаване, да ми замаже очите, дръпна реч на сина си, че през живота си не е виждала по-оправна и кадърна жена, ама готвачка, ама чистница, ама домакиня от класа съм била!!! Случил много с мен - нищо, че съм дърта, пък и малко наднормена! За капак си записа всичките ми рецепти, че много и харесало как готвя - можело и тя някой път да сготви!?! Аз пък така се разнежих, че като я запрегръщах, като я заувещавах догодина пак да дойде на гости... чак и аз си повярвах :))) ( Този път се контролирах умишлено, и не я хванах за задника). Като затворих вратата след нея... нали сте виждали онзи жест?
Yes! Yes! YYYYEEEEESSSSS!!!!!!!
Край. Битката беше спечелена. Разгромих я. Oттук нататък нищо не ме плаши. Ако ще и змей горянин да ми дойде в къщи. Ако ще и с три глави да е. Аз съм шампиона!
Само понякога мъжът ми, като се шегува с мен, че щял да ме върне на майка ми... Поглеждам го полу-сериозно и му отговарям: "Гледай аз да не те върна на твоята!!!" :) Замисля се... и... Край. Туш. Мат. The END!