Честно да ви призная от малка обичам цветята. И птичките. И това как природата оживяваше пред очите ми. Но градинарството никога не ми се е отдавало особено. И все пак една пролет успях да си засадя зюмбюли и други цветя. Знам какво ще кажете? Защо точно зюмбюли? Нали розите са най-красивите цветя? Знам, че това може да е така за повечето от вас, но за мен зюмбюлите бяха най-красивите и благоуханни цветя. Обожавах ги. Имах бели, розови и лилави. Грижех се за тях както трябва и им се възхищавах. Но знаете, те не са трайни цветя, а само сезонни и един ден те просто умряха. Добре знаех, че ще ме напуснат някога, но все пак страдах за тях. Те оставиха голяма празнота в сърцето ми. Сигурна съм, че всички познавате болката от ляво, за която пее Васил Найденов. Такава изпитах и аз. Все едно част от мен си беше отишла с тях. Тогава се затворих в себе си и си казах, че повече никога няма да се привързвам към нищо. Не ме разбирайте погрешно. В градината ми имаше и теменужки, розички, и божури, н ...