18 февр. 2010 г., 13:20

Градска трагедия 1 

  Проза » Рассказы
915 0 0
3 мин за четене
Слязох от автобуса и с бързи крачки се отправих към къщи. Времето се разваляше; небето беше оловно сиво, очевидно всеки момент щеше да завали. Първите снежинки вече танцуваха във въздуха. Реших да мина по прекия път – през лабиринта от малки улички зад пазара. Бях уморена и исках поне за половин час да се отпусна във ваната, преди да си легна. Докато вървях, си мислех за проблемите в офиса, които днес като че ли бяха повече от нормалното.
Задуха вятър и снегът изведнъж започна да се сипе. Тротоарът бързо побеля. Погледнах кожените си ботуши, които заради тънкия ток съвсем не бяха подходящи за продължително ходене, още повече пък в сняг. Започвах да съжалявам, че ги бях обула сутринта.
Уличните лампи приличаха на оранжеви слънца, а около тях се вихреше истинска снежна феерия. Снегът започваше да мокри косата ми, затова спрях да се изтръскам. Нямам навика да нося шапки.
Погледнах часовника си. Наближаваше осем часа. Ускорих крачка, защото много ми се искаше да се прибера по-бързо. Завих ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Все права защищены

Предложения
: ??:??