ПОЯСНЕНИЕ.  Тази история е вдъхновена от едни особено грозни статуи в извънградския парк на Нова Загора. Не знам какви спомени свързват гражданите на тоя град с тях, но според мене, трябва да се предприеме нещо, наистина са много грозни и плашещи.

                             ГРАДЪТ НА КАМЕННИТЕ ДУШИ

- Бабо, какви са тези грозни чудовища от камък?- попита малката принцеса Русалия, която си играеше с жълтите листа в парка на града.

- О, това е стара история, мъничката ми! Хората тук ги наричат „каменни души“, но дори и местните не знаят защо.

- А ти знаеш ли?- попита момиченцето- Знаеш, знаеш! Сигурна съм, ти знаеш всички приказки, които са се скрили наоколо!

  Баба й леко се усмихна, та нали тя беше убедила детето, че наоколо има много скрити приказки , само трябва да ги откриеш и те сами ще се разкажат.

- Хайде, започвай, де! Кой ги е сложил тук , защо, да плаши децата ли? Ама аз не се плаша, ето!- и Русалия се изплези на каменните чудовища.

- Добре, ще ти разкажа каквото зная, защото аз тая приказка я намерих още на втората ми разходка тук.

  Някога тоя парк бил просто един площад в града, където хората се събирали след службата в църквата, говорели помежду си и изпивали по някоя лимонада или тъмна халба с бира. Само че кметът, господин Клаус Сарториус, не харесвал голия площад и постоянно мислел как да го разкраси и направи толкова забележителен, че и хора от други градове да искат да го видят. Накрая, след като поговорил и със съветниците, решили да поканят известния скулптор маестро Титус  и да му поръчат да изработи дванадесет статуи на известни и заслужили жители на града.

  Речено- сторено и след няколко дена маестро Титус пристигнал и внимателно изслушал предложението на кмета.

-Ще получите възнаграждение, каквото никога досега не сте и мечтали, завършил господин Сарториус, градът ни е богат , в хазната има много пари от данъци и такси и заплащането не е никакъв проблем. Само настояваме поръчката да се изпълни бързо.

      И той подал на артиста списъка на хората, които трябвало да изобрази от камък. Титус погледнал бегло листа и поклатил глава:

-Аз съм поласкан, господа, но трябва да ви предупредя, че моите скулптури са особени и аз самият не зная защо е така. Старая се да ги изработя досущ като моделите, така и става, но след няколко нощи те се променят, превръщат се в каменни чудовища. Ако се разровите и проучите изобразените хора, ще разберете, че статуите са приели вида на душите им и че те са извършили много грозни и лоши неща. Така че не мога да гарантирам, че и тук каменните портрети ще останат същите!

  Кметът се замислил за малко, но не променил решението си, та тия хора, от списъка, били всичките добри, щедри и благородни, били направили много за града и нямало как статуите им да се променят. Освен това, той самият написал и собственото си име в края на списъка, защото вече дванадесет години бил кмет и през това време градът процъфтявал.

   След като чул, че кметът няма да се откаже от поръчката, маестрото се захванал за работа. Първият портрет бил на най-богатия и влиятелен гражданин, когото всички наричали татко Робин. Той давал огромни средства за града, купувал книги и пособия за училищата, ремонтирал старите църкви, по празниците радвал сиропиталището и старите самотни хора с пакети храна и един кат дрехи. Младежите ставали моряци на неговите кораби и обикаляли света, други работели по складовете и доковете и никой не оставал без средства за храна и дърва. Бил наистина като баща на града и огромна опора на кмета Сарториус.

  Следващият портрет трябвало да е на най- известния и уважаван учител в града, професор Даниелс, при когото се обучавали вече няколко поколения граждани. Когато минавал по улицата, всички го поздравявали и му сваляли шапки, а пред вратата на къщата му оставяли безброй букети с цветя.

  Също толкова уважаван бил и епископът Йеронимус, който винаги намирал добра дума за всеки , събирал средства за бедните и болните, утешавал умиращите в хосписите и близките на загиналите във войната. Проповедите му били толкова хубави, че и от околните градове идвали на неделната служба да го слушат.

  А какво да кажем за примадоната на операта, госпожица Клелия, тя била сякаш ангел, слязъл от небето за радост на нещастните и обезверени хора. Гласът й бил неземен, пеела понякога и навън, на площада, за да я чуят и тези, които не можели  да си купят билети. По-нататък се нареждали акушерката Летисия, в ръцете на която се били родили толкова много бебета, че можели да населят цял квартал, болногледачките Тина и Лиза, на които разчитали семействата с тежко болни близки, майсторът на хляб и кифлички Петер Валс, който хранел рано сутринта всички, които бързали за работа. Кандидат за портрет били и началникът на градската стража, командир Кориолан, майсторът зидар Гаетано, който построил повечето къщи, майсторът на чешми Жано, който с магическа пръчка в ръка  откривал подземни води и накрая, самият кмет, господин Клаус Сарториус.

  Както вече казах, Титус работел усилено и скоро на площада се появили цели дванадесет прекрасни статуи. Всички казвали, че са досущ като моделите, все едно хората са се вкаменили като по чудо. През цялото време крй него се въртял един усмихнат и услужлив младеж, Пепино, който разнасял писмата по домовете. Маестрото толкова го харесал, че направил и още една, тринадесета статуя , на същия този Пепино, който също вършел много важна за обществото работа.

   И ето, че на следващия ден кметът трябвало да открие новия площад. Но когато се разсъмнало и гражданите започнали да се стичат към центъра, не можели да повярват на очите си. Всички статуи се били превърнали в каменни чудовища. Очите им били дълбоки и от дупките светели зловещи пламъци, зъбите им се подавали извън устата, дълги и криви,също така криви пръсти с дълги нокти алчно се протягали сякаш за да сграбчат някого от хората на площада. Хората дори и в най- страшните си кошмари не били виждали такива грозилища!

- Но какво е това? Вчера си бяха най- нормални,а днес...

- Кой го е направил, за една нощ е съсипал всичко!

- Кой може да е, Титус е, кой друг може да борави с инструментите му! Да го доведем тук и да го разпитаме!

- Вижте, само статуята на пощальона не е повредена! Отде-накъде само той ще е идеален?

  Напразно маестрото обяснявал, че няма нищо общо със загрозяването на статуите, че не е хвърлил толкова усилия за да ги обезобрази после, че е предупредил че ще стане така...Никой не го слушал, закарали го в затвора и решили да го съдят на другия ден.

   Младият Пепино много се натъжил от станалото. Той искрено се възхищавал на маестрото и тайно искал да му стане чирак. Нещо му подсказвало, че има друга причина за преобразяването на портретите и че старият майстор не е виновен. Така че останал и през нощта на площада , скрил се в сенките на дърветата и зачакал.

  Когато луната изгряла, съзрял някаква сянка да бърза към статуите. Било дребно човече с чук и длето в ръцете, облечено в пъстър клоунски костюм с островърха шапка със звънче. Пепино тихо се промъкнал към него и го хванал за врата.

- Олеле, пусни ме, какво съм ти направил!

- Първо ми кажи кой си ти и каква работа имаш тук, отговорил младежът.- Защо си загрозил статуите и какво смяташ да правиш пак?

- А ако не ти кажа?- озъбило се човечето.

- Тогава ще те запечатам в един плик и ще те адресирам до един град в Гренландия!- заплашил го Пепино.- Сега ще говориш ли?

- Добре, добре, побързало да се съгласи мъничето, аз съм Кукумицу и това ми е работата! Показвам какви са наистина хората, чиито портрети изработва майсторът.

- Така ли? Но знаеш ли, че заради твоите изпълнения него го арестуваха и утре сигурно ще го осъдят на смърт! Ще го обесят ей на тоя площад най- късно вдруги ден!

- За едни статуи? - учудил се Кукумицу- Съжалявам, приятел,но нищо не мога да сторя. Ако ти можеш да го измъкнеш, мога само да ти помогна да го скрием в моята хралупа.

- Утре ще трябва да отида в съда, казал младият мъж, викат ме като свидетел. Ще се опитам да го оправдая, но не знам дали ще ме послушат, аз съм много млад и не заемам важен пост...

- Освен ако...- замислил се дребосъкът- Ако предложиш нещо на съдиите и те го приемат, може да спечелим поне време!

- Ако предложа да го накарат да направи още някоя статуя, например...сетих се! Да направи портрет на себе си и да видим дали и той ще погрознее!

- Ооо, ако искаш от мене да не я поправям, забрави! Аз просто си върша работата, не разбра ли?- яростно размахал малките си ръчички Кукумицу.

- Не, не, тъкмо напротив! Ако и нея загрозиш, всички ще разберат, че не го е направил той! Никой няма да работи против себе си...

- Като си помисля, той също не е идеален, май...Обича да си попийва, първата му жена избяга от него с детето...

      През това време из града се носели разни слухове, а именно, че статуите показват истината за тези известни и уважавани хора. Говорело се, че татко Робин понякога не изплащал всичките пари  на моряците, че плодовете, които изпращал на сиропиталището били изгнили, а дрехите- събирани по кошовете, където гражданите изхвърляли ненужното от домовете си. Професор Даниелс пък направо пишел отлични дипломи на богаташките синчета и се подигравал на бедняците, които искали да учат. Казвал им, че когато мият палубите на корабите няма да им трябва да четат и пишат. Епископът имал тайна къща, построена от даренията за църквите, тя била обзаведена разкошно , а също така  имал и няколко слуги. Примадоната Клелия се подигравала с бедните студенти, които давали всичките си пари за букет, тя нарочно тъпчела цветята пред тях или ги давала на магарето на водоноската за закуска. Акушерката продавала бебета на бедни жени на богаташи, които можели да й платят и казвала на майката, че детето се родило мъртво. Двете болногледачки тършували в къщите на болните на смъртен одър и крадели последните им пари. Майстор Валс плюел в тестото и си перял чорапите във водата, с която го замесвал, началникът на стражата вземал подкупи от крадците и си затварял очите, когато ограбвали някой закъснял пътник, а зидарят майстор Гаетано спестявал материали и стените се напуквали още през първата зима. Най-голям мошеник бил Жано, водата, която уж откривал била замърсена и се стичала от мръсните канали. А прегрешенията на кмета били толкова много, че никой не можел да ги изброи всичките!

  На другия ден съдиите призовали Пепино като свидетел. Разпитвали го дали е виждал Титус да излиза нощем и да отива на площада. Той отричал, казал, че никой маестро не би загрозил делото си и затова предлага да му дадат последна възможност.

- Каква възможност, прекъснал го единият съдия, днес така или иначе ще го осъдим, късно е за възможности!

- То се знае, че е виновен, обадил се и вторият, няма какво да се бавим! Няма кой друг да е, той е извършил това безобразие и ще го накажем!

- Моля ви, господа, опитвал се да ги убеди Пепино, нищо няма да се промени, ако му дадете един ден! Така ще получите едно последно доказателство за невинността му!

- Момчето говори разумно- намесил се и третият съдия, нищо няма да се промени, ако го оставим да направи и собствения си портрет!

  Цял ден маестрото работил, покрит целия с каменен прах, а до него сложили голямо огледало за да се оглежда в него и да направи пртрета истински. Най- после бюстът му бил готов и отново всички се учудили на приликата.

   На другата сутрин, обаче, нямало и помен от направеното. И тая статуя била обезобразена както останалите! Не можели да го обвинят, защото той прекарал нощта в затвора, пазен зорко от двама стражари.

- Да...- чешел се по главата кметът, май момчето казва истината, а и маестрото ни предупреди! Каквото и да направим, статуите няма да станат по- хубави!

- Може би да, а може би не!- това била малката дъщеря на Клаус, Виргиния- Ако всеки стане наистина добър, може статуите да се променят!

  Детето било право, нищо не пречело да опитат, въпреки  че в града заприиждали туристи с едничката цел да видят площада. Гражданите вече имали големи приходи, градът още повече се замогнал. И започнали да го наричат „Градът на каменните души“. Специално обучени ескурзоводи разказали на пристигналите историята на всеки от моделите и историята на самия скулптор, който , тъй като бил  на порядъчна възраст, се оттеглил в заслужена  почивка. Жена му и дъщеря му се върнали при него и му простили предишните грешки, той вече не пиел и о, чудо! Статуята му лека- полека заприличвала на него!

  И като започнала една надпревара за добри дела...Статуите ту се разкрасявали, ту отново ставали предишните грозилища. Никой не успял съвсем да оправи портрета си. Интересното е, че един ден и изображението на Пепино осъмнало променено. Носът му бил пораснал и се вирнал нагоре. Много ядосан , през нощта той причакал Кукумицу и му се нахвърлил:

- Какво си направил, аз нищо лошо не съм сторил! Давам всичко от себе си хората да получават навреме писмата си, помагам на децата да си намерят загубените топчета, нося топла храна на бедните и немощни старци...Всички го знаят и ме хвалят на всяка крачка!

- Именно!- прекъснал го Кукумицу- Виж, аз не съм назначен да възпитавам хората, но на тебе ще ти кажа. Ти се възгордя, навсякъде разправяш колко си добър и услужлив, как хората те обичат. Затова и носът ти порасна и ще расте още, ако не си вземеш поука!

  - Това е приказката, завърши бабата на Русалия., А сега хубаво погледни статуите!

 - Грозни са, каза малкото момиче, колко жалко, хората не са успели да поправят грешките си!

- Животът на човека е кратък, моето момиче, продължи баба й, ако направиш много грешки, никога няма да ги поправиш! Няма да ти стигне времето и душата ти ще носи белезите от злосторничеството ти...

„Аз ще бъда много добричка, мислеше си малката принцеса, и душата ми ще остане красива, много красива!“

-По- полека, глупачке!- извика й някой- Щеше да ме смачкаш с това колело!

 Тя се огледа внимателно и видя една стоножка, която разтриваше три от краката си.

- Извинявай, много извинявай!- почти се разплака момиченцето.

- Роси, Роси, събуди се, говореше й някой, няма нищо страшно, само си сънувала!

- Бабо, миличка бабо, разплака се още по- неутешимо детето, много е трудно да съм добра, бабо!

- Да,звездичке, не е лесно...

- Ще ми помагаш ли,бабо?

- Ще ти помагам, звездичке, ти само се успокой и не плачи!

  А в ъгъла на стаята Кукумицу само поклати глава в знак на одобрение. Вече беше доста уморен и не му се искаше да се мъчи с душичката на Русалия...

                          7 ноември, 2016