ГРАФ МРАК
В зловещия замък беше тихо, само слугата Алфредо интензивно чешеше гърбицата си с учудващо малките си ръчички, създавайки натрапчиво шумолене. Главната порта внезапно се отвори с пискливо изскърцване, което стресна прислужника и доведе до лека драскотина по неприятно закръгления израстък на гърба му.
Вятърът я бе отворил и в залата влетя граф Мрак, носен от порива на нощната вихрушка. Алфредо заприпка с глупавата си походка и бързо тръшна портата, при което въздушните течения отслабнаха и господарят успя успешно да се приземи. Да, граф Мрак беше вампир, но способността му да лети бе по-скоро в следствие на неистовата му слаботелесност.
- Как мина, графе? – полюбопитства слугата, втренчвайки се с идиотското си изражение.
- Чудесно, Алфредо. – отвърна с нескрито чувство на господарско самочувствие, ала след момент главата му леко се склони и само добави плахо.- поне издъхна бързо.
- Случва се, господарю.
Дочу се прегракнал вой на сова.
- Новата девойка пристига след малко. - съ ...