Графоман
ГРАФОМАН
Това беше в началото на практиката ми, когато още трудно определях, дали пациентът ми е луд, или нормален. Помня, че въпросният случай се появи в едно януарско снежно и студено утро, седна на посетителския ми фотьойл и ме загледа изпитателно, все едно, че аз бях пациента, а не той.
Записах го в книгата, 51-годишен, с адрес в централната част на града. Докато вършех това, направих и първия, т.нар. общ преглед. Ведро лице, спокоен, изучаващ ме поглед, гръб облегнат на фотьойла, крака кръстосани, ръцете длан в длан, върху коляното на горния крак. Т.е. нормално, леко затворено общо поведение. Следваше въпросът за причината за визитата му. Мъжът леко се усмихна, смени кръстосаната стойка, наведе се леко към мен, направи „миещи се длани” и колебливо започна:
- Не мога да се спра да пиша – прошава с рамене, леко наклони глава и пак ме загледа изучаващо.
„Оп-пала”, изтананиках си вътрешно аз и веднага си припомних лекцията на професора ми за „психопатичните състояния” , към които спадаше и графоманията. Спомних си съветите му за трудностите при диагностицирането и предупреждението, „внимавайте да не счупите нечие творческо дръзновение”. Явно с тези мисли в главата съм изглеждал доста странно, защото пациентът ми се усмихна отново и ме закова с въпроса:
- Ще продължаваме ли, или да си ходя?
Оправих си аз физиономията и си проведох интервюто.
Разбрах, че е започнал като пионерче със стихчета в сп. „Славейче”, после като студент е кореспонденствал на в. „Студентска трибуна”. Един дълъг период отглеждал деца и правил кариера като счетоводител и от около година прописал отново, ама така че задръстил няколко литературни сайта и библиотеката си със собствени писания.
Предписах му препоръчваната в такива случаи обща отвличаща терапия (спорт, разходки, забавления с приятели, курс по танци, отглеждане на земеделска продукция и т.н.) и повече не го видях, до вчера.
Вчера, на представянето на новата ми книга „Погледни в себе си”, накрая на опашката за автографи стоеше човек, чиято физиономия по някакъв начин се беше настанила в моята памет, но не можех да си спомня как. Дори името, което ми каза, не ми говореше нищо. Като пое книгата, той ми стисна ръката, наведе се към ухото ми и чух:
- Докторе, на мен градинарството ми помогна, пробвай и ти!
© Лордли Милордов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Аз харесвам риболова. Купил съм си въдици дори, да видим ще помогне ли...
-
Благодаря, че обсъдихте с мен графоманията, Лидия, Дочкка и Жени Иванова!
-
С удоволствие чета твоите закачки - те са твоя запазена марка, но с удоволствие чета и коментарите към тях - умееш да събудиш графоманството у другите.
-
-
Хем ме усмихна, хем и ме замисли...повече ме усмихна
-
Усмихнат ден, Ена и Валя
-
Много усмихващ разказ, създава чудесно настроение в началото на деня!
-
Ха ха ха ха ха хахххааа
Супер!!!
Ако се появи и при мен такъв проблем, ще се възползвам безплатно от съвета...
Засега няма такава опасност, но знае ли човек...
Браво! -
Ще си графоманстваме тогава, Калли
-
Ще ви призная, Виктор, Ивон, Розза, Вихра и ЕлиБили, че се забавлявах много, докато го писах...май, като всеки един ГРАФОМАН
-
Разказ с неочакван край Хареса ми!
-
Днес всички сме диагностицирани... Спомних си афоризъм, който гласи, че важното е не да си здрав, а да си намериш болест, която да ти е симпатична. Хареса ми! Ще го прочета на терапевтката ми.
-
Добра находка. Казвам ти дъще ....
-
Готино!
-
Не помагаааа. И градинарството не помага и докторската работа не спасява. Няма отърване.
-
Добър илач, Дани
-
Яко Милорд! Бих препоръчала да му спрат интернета. Е, ще бъде в абстиненция 7-8 месеца, но ще оживее
-
Добре, ама си е диагноза
-
А-ха-ха-ха..., добре...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
