ГРАФОМАН
Това беше в началото на практиката ми, когато още трудно определях, дали пациентът ми е луд, или нормален. Помня, че въпросният случай се появи в едно януарско снежно и студено утро, седна на посетителския ми фотьойл и ме загледа изпитателно, все едно, че аз бях пациента, а не той.
Записах го в книгата, 51-годишен, с адрес в централната част на града. Докато вършех това, направих и първия, т.нар. общ преглед. Ведро лице, спокоен, изучаващ ме поглед, гръб облегнат на фотьойла, крака кръстосани, ръцете длан в длан, върху коляното на горния крак. Т.е. нормално, леко затворено общо поведение. Следваше въпросът за причината за визитата му. Мъжът леко се усмихна, смени кръстосаната стойка, наведе се леко към мен, направи „миещи се длани” и колебливо започна:
- Не мога да се спра да пиша – прошава с рамене, леко наклони глава и пак ме загледа изучаващо.
„Оп-пала”, изтананиках си вътрешно аз и веднага си припомних лекцията на професора ми за „психопатичните състояния” , към които спад ...