Помня, че имаше време в, което бях готова да направя всичко за теб. Сега почти нищо не се е променило. След толкова изминали месеци чувствата са все същите, дори по-силни. Старите рани са на местата си, само че са по-дълбоки. Сега между нас има граници. Такива, които аз изграждам, и не защото не изпитвам нищо, а защото те обичам толкова много, страшно много, убийствено много за мен самата.

Дълго време чаках... Толкова дълго, че свикнах с болката, свикнах с мисълта, че приех реалността. Бях търпелива. И все още съм. Останаха ми още малко сили, още малко воля, а надеждата започна да умира бавно.

Вярвах, че някой ден ще застанеш истински до мен, като тези влюбени, които вървят по улиците на нашия град. Вярвах. Ти ме бе подлъгал по това. Ти ми бе вдъхнал тази надежда, а сега ми я отнемаш. Толкова дълго време чаках, заради теб и мен, а сега двамата с теб сме една тайна. Никой не трябва да разбира и знае за нас. Всичко е скрито перфектно. Няма и ни най-малка следа.

Помня, че бях готова да се боря. Сега съм се предала. Сега съм в ръцете ти. Можеш да правиш всичко с мен. Каквото пожелаеш. Аз вече не се чувствам човек. Давай! Наранявай ме! И без друго го превърна в навик за мен. И без друго свикнах да се чувствам зле. И без друго се примирих с мисълта, че нищо няма да се промени.

И ако ти пуснеш ръката ми, бъди сигурен, че и аз ще пусна твоята, защото ми омръзна да давам извинения, да моля за прошка, да те спирам с тъга. И ако ти си тръгнеш, бъди сигурен, че и аз ще си тръгна, нищо, че в мене много ще боли. Но ако решиш да ме обичаш, бъди убеден, че не ще намериш друга като мен, която ще те обича така. Толкова силно, толкова истинско, толкова безрезервно, с такава болка и тъга. С такава нереална обич, събрана вътре в моята душа.

Ако си решил да тръгваш, върви. Няма да те спра. Ще плача сама, ще остана сама, но на колене няма да падна. Ти ме направи толкова силна, затова няма да се предам. Ако си решил да останеш, бъди тук, до мен, но постарай се да не причиняваш нови рани, защото така убиваш ме. Убиваш човек със разбито сърце, с надежди, вяра и мечти, а човекът е нищо без душата и сърцето си. И границите между нас... граници, които изграждам сама, за да се предпазя някак, за да не боли така... и те се разчупват... и те се разпадат... и те не могат любовта ми далеч от теб да държат. И те не могат да се преборят с чувствата. Тези граници между двама ни. И те са неспособни да застанат между нас.