Бялата светлина в лечебницата никак не ми помагаше. Дразнеше ме и не успях да си почина. Щом отворих очи ги присвих за да фокусирам погледа си. Всичко ми се размазваше и ми трябваха няколко минути за да се адаптирам.
Щом погледът ми се проясни видях Кам. Бе заспал подпрял глава на леглото до краката ми. Беше заел най-неудобната поза, която съм виждала някога и ми стана смешно колко спокоен изглеждаше той, въпреки това.
Защо винаги му прощавах? Дори и сега първата ми мисъл не беше, как можа да си го изкара на мен или нещо от този вид. Първото нещо, което си помислих бе, че е мило от негова страна да остане при мен.
Прекалено много пъти ме е спасявал през краткото ни приятелство за да му се сърдя или да не му вляза в положението. Размърдах се в леглото си възможно най-внимателно за да не го събудя, но явно Кам беше просто задрямал.
- Хей, вече си будна. - промълви той щом си отвори очите и се протегна схванато.
- Предлагам да не си говорим докато не ти мине изблика на гняв, защото не иск ...